Общинарите в София трябва да се произнесат по намерението на премиера Бойко Борисов земеделското министерство и Столичната община да разменят своите сградите. Проверката на Дарик показа, че в момента общинската администрация от около 1000 души работи освен в сградата на „Московска" в още 11 сгради в София. В Министерството на земеделието и храните в момента пък работят около 500 чиновници. Засега няма яснота колко би струвало евентуалното преместване на двете администрации. Пред Дарик зам.-кметът по сигурността на столицата Иван Сотиров подкрепи идеята цялата местна администрация в София да бъде настанена в една сграда, но само след сериозен анализ, за да не се създаде риск пред работата на общината и неудобство за гражданите.
„Наблизо съм живяла и като мина все я гледам - много хубава сграда", казва възрастна столичанка.
„Кметствата в повечето държави в Европа са на централни места и в сгради, които наистина са с история, така че си заслужава. Нямам представа какви ще бъдат разходите по пренасянето, но като първоначална идея я одобрявам", казва друга жителка на София.
„Добро решение - общината би трябвало да бъде в подходяща старинна сграда", казва трета столичанка. Когато я питам обаче в криза едно преместване няма ли да бъде скъпо удоволствие, тя лаконично добавя: „Мисля. Може да решат, но да почакат малко - да посъберем средства, за да се направи преместването".
Това са само част от мненията на столичани, които срещнах пред Сградата на земеделското министерство по обяд - най-красивата сграда в София, както я нарече преди два дни премиерът Бойко Борисов, лансирайки идеята си общината и аграрното министерство да разменят адресите си. Вероятно едно преместване ще глътне обаче пари както от държавната хазна, така и от бюджета на София - иначе казано от столичани.
Столичани разделени за местенето
„Не трябва да я местят, защото от 100 години или може би от 80 години това е била сграда, строена за Министерство на земеделието. Направена е така, че да е удобна за министерство. Сега ще дойдат, ще започнат да правят едни ремонти, размествания. Тя е архитектурен паметник - погледнете каква красива сграда е! Защо пък общината трябва да е тука - да направят една сграда на общината - по-функционална?!?", емоционално обяснява спрян за мнение мъж. Приятелят му, с когото се движат заедно, обаче е на обратното мнение. Твърдо подкрепя настаняването на общината в сградата на земеделското министерство: „Тя е толкова хубава и толкова добре направена, че няма нужда от кой знае какви сериозни ремонти. Нито ще сменят покрива й, нито друго, а вътре е още по-хубава!"
А сградата, която няма как да не забележите и да не запомните часовника и двете й кули, наистина е красива. Има дълга история още преди да бъде обявена за паметник на културата с национално значение през 1978 години.
Историята - от Окръжна палата до днес
Теренът под сградата според едни е бил бостан с дини, след което е дарен за християнско гробище. Преди строежа на мястото са открити останки от ранновизантийско време, старохристиянска църква и множество погребения от тази епоха. Всичко започва обаче в началото на миналия век, когато през 1912-та година Окръжната палата, която е аналог на днешната областна управа, обявява конкурс за построяването на собствена сграда - разказа за Дарик арх. Пламен Шомов - от Националния институт за недвижимо културно наследство.
„Тогава международно жури, в което участват французи, италианци, австрийци и български архитекти присъждат и първа, и втора награда на известния наш архитект Никола Лазаров. И първа и втора награда взимат двата негови проекта", обяснява арх. Шомов.
Проектът е прекъснат заради избухването на Първата световна война и изграждането започва едва през 1920 година. За вдигането на сградата е използван трудът на стотици майстори от цяла България. „Строителството е било много сложно и обемно за времето си - тези две крила, централната част. Строи се над 7 години и е завършена през 1927 г. Няколко ремонта са извършени през времето от тогава, но е запазила почти същия си вид. Разбира се, отзад има вече много достроявания след 1944 година", разказва още Пламен Шомов. До средата на 40-те години на миналия век е била Окръжна палата, известно време и Сметната палата се е помещавала там, но след 1994 г. до днес там се нанася земеделското министерство.
Архитектурата е барокова
Архитект Лазаров е френски възпитаник, което личи и от проектите му - в тях има пищна декорация. „Идеята е барокова с централното, входното пространство и двете крила, но пък от друга страна има и неокласични елементи. Двете кули не са много сполучливи спрямо цялостното решение и обемно пространство, но пък дават един много силен акцент в средата, в която е поставена сграда", коментира арх. Пламен Шомов.
Според него от професионална гледна точка не може да се каже, че това е най-красивата сграда в София, но пък е факт, че това е една от най-представителните постройки в столицата ни. „В Европа поне практиката е точно такава - в исторически забележителни сгради да се помещават кметствата. Сещам се за Виена в момента", отбеляза още архитектът.
Според експертите, работещи с паметници на културата, поддръжката на подобни сгради наистина е по-скъпа от тази на новите постройки. „Силно е да се каже, че е в пъти по-скъпа такава поддръжка, но се изисква по-сериозни проучвания, ръчна работа по детайли, интериорни елементи, което струва и повече", коментира Пламен Шомов. Със сигурност при едно преместване ще трябва да се потърси и експертната оценка на института. По думите му в момента не може да се каже какво е състоянието на сградата. „Отвън изглежда добре, но трябва да се влезе и специалистите да погледнат, включително конструктори да видят конструктивното й състояние, както и реставратори да видят състоянието на елементите на художествената украса", обясни началникът на отдел „Изучаване и регистриране" на НИ.
От паметниците на културата се произнасят дори и за промяна в електроинсталацията в подобни сгради. Макар че както призна и арх. Шомов през годините в миналото е имало министри, които са съобщавали за ремонта на кабинети си, едва след като той вече е бил извършен.
Ако се чудите дали има достъп до двете кули в сградата в момента - има. По времето на министър Мехмед Дикме прогнилите стълби до тях са ремонтирани, а красивите кули остъклени - така че гълъби с днешна дата едва ли влизат там.
Чака се позицията и на общинарите
Заети с по-важните дела, свързани с промени в зонира
„По принцип Столична община се нуждае от по-голяма сграда, за да няма тази пръснатост и цялата администрация да бъде на едно място. Това ще оптимизира разходите за поддръжка и работа на администрацията, ще се отрази и на качеството на услугите за гражданите, така че това е хубавата част на това предложение", коментира Сотиров. Той обаче подчерта, че преди това е нужен сериозен анализ на подобно местене. „Нужно е да се предвидят всички рискове, защото общината разполага с големи архиви и трябва ако се извърши това преместване, да се направи така, че да не ни вкара в кризисна ситуация", допълни зам.-кметът.
Иначе според Сотиров действително сградата на Министерството на земеделието е представителна и хубава с голям капацитет. По думите му дори въпроса за разходите по преместването не трябва да бъде водещ елемент при взимането на решението. „Защото една такава инвестиция, ако бъде оптимална, ще се избие във времето".
Идеи за местенето на общината имаше и по времето на Софиянски, когато беше лансиран вариантът местната власт да се нанесе в Централната минерална баня. Според синия общински съветник Николай Желев преди всичко трябва да се види колко би струвало преустройването на общината в нова сграда и да се обясни на софиянци какво биха получили те срещу подобен разход. „Въпросът е друг - дали сега е моментът да се прави това, защото то при всички случаи ще бъде свързано с някакви разходи. И питам, това ли ни е най-големия проблем сега?", коментира Желев. По принцип според него е нужна сграда, която да улесни не работата просто на служителите на столичната администрация, но да улесни гражданите, защото в момента те са препращани на различни места в София. „Много бих се радвал столицата да има едно хубаво кметство, но се питам сега ли е моментът да го направим", заключи съветникът.
Земеделието извън София - защо не?
Един от многото неясни детайли на идеята е къде в земеделското министерство би се намерила подходяща зала за заседанията на общинския съвет. И докато логично общинарите бистрят темата от камбанарията на местната власт, то някои от столичани пък се замислиха за мястото на земеделското министерство. „Най-напред на това министерство не му е работата в София", коментира възрастен софиянец, който започна да разсъждава как практически би се случила рокадата - била нужна трета сграда, където временно да се премести една от двете администрации, след ремонт едната институция да се настани в една от сградите и т.н. И допълни: „Да го местят бе, ама не ми се вярва, че ще стане. Те всичките правителства това искат - да разместват".
Повечето от младите столичани даже не бяха чули за идеята. Според тях водещо при избора на сграда трябва да бъде удобството. „Въпросът е да бъде на удобно място и да има къде да се спре, защото паркирането е проблем - това е по-основното, а не толкова къде се намира дадената институция", каза младо момиче. Ако сградите бъдат разменени, паркирането със сигурност ще тормози и земеделските производители, които често идват до аграрното министерство от цялата страната. Защото място за спиране пред общината на „Московска" е твърде оскъдно.
Освен че ще глътне пари, смяната на двете сгради ще наложи смяна и в логото на земеделското министерство, защото върху всички документи на ведомството стои сградата - паметник на културата.
„Ще стане както Съдебната палата - на времето при бай Тошо я ликвидираха и направиха музей там, изместиха съда. Сега си го върнаха де - после това ще го отчетем като грешка", каза столичанин, който се обяви твърдо срещу промените.
Независимо дали подкрепят или не преместването на общината, софиянци са единодушни за едно, че не е важно в каква сграда работят, а как работят чиновниците.
