Става дума за петрола, глупако
Става дума за петрола, глупако / netinfo

Виктор Дейвис Хенсън, в. "Вашингтон таймс"

Обикновено е глупаво да се предлага едно единствено решение за сложни проблеми. Трудно е обаче да не се постъпи така при периодичните изблици на варварство в Иран и арабския свят.

Петролът - огромните приходи от него и коварното влияние, което той осигурява на продаващите го страни - обяснява повечето от световните тревоги, свързани с Близкия изток.

Не, това не означава, че Съединените щати водят война в Ирак, за да поставят под контрол петрола на тази страна. Въпреки обвиненията, че "се пролива кръв за петрол", американската окупация нито можа да спре спада в производството на петрол в Ирак, нито да понижи главоломно растящите цени на черното злато навсякъде по света. Освен това, неотдавна, първите нови договори на вече прозрачно работещото министерство на петрола в Ирак бяха възложени на неамерикански компании.

Онова, което обаче означава това, е, че големите потребности на Запада, Индия и Китай от внос на петрол и колосалните печалби за страните износителки на петрол всъщност задълбочават проблемите на Близкия изток.

Голяма част от ислямския свят се опитва да се справи с модерността и глобализацията. И докато Западът обръща малко внимание на разочарованите мюсюлмани в Индия, Индокитай или Малайзия, ние концентрираме вниманието си към иранските и арабски радикали. Само те, благодарение на парите от петрола, разполагат със средства да финансират последователи на джихада и медресета, в които се проповядва омраза.

Палестинският проблем е показателен. Откакто Израел окупира земи след войната от 1967 година, голямата част от света разглежда този проблем като заплаха за регионалния и световен мир.

Разбира се, такива стари териториални спорове има много и те остават относително незабелязани на различни места по света. Японските Курилски острови все още са под контрола на Русия. Тибет е погълнат от Китай. Ядрен Пакистан и ядрена Индия се бият за Кашмир. Списъкът може да бъде продължен.

И все пак, гневът за малкия Западен бряг бе причината, която в миналото накара арабските покровители на палестинците да наложат ембарго над износа на петрол за Запада и да предизвикат дълги опашки пред бензиностанциите в Европа и Америка. В резултат на това един единствен атентатор самоубиец от Ерихон привлича много по-голям медиен интерес от хилядите анонимни избити хора в Дарфур.

Днес терористи действат от Източен Тимор до Перу, но тревогата на световната общност непрекъснато е фокусирана върху терористите в Близкия изток - като се започне с палестинските убийци и похитители от 70-те години и се стигне до атентаторите самоубийци на „Ал Кайда”. Само тези убийци имаха средствата да нарушат западния начин на живот. Отнемете им иранските петродолари и „Хизбула” никога не биха могли да си позволят оръжия и войници, които да избиват западняци в Близкия Изток и извън него.

Един Саддам Хюсеин, богат благодарение на петрола, беше заплаха само поради това, че бе закупил повече военна техника, отколкото имат повечето европейски сили и я използва, за да атакува съседни държави износителки на петрол в опит да постави под свой контрол по-голяма част от световните петролни запаси.

В Иран президентът Махмуд Ахмадинеджад е уверен, че силните чужди страни ще пренебрегнат бандитското му поведение, надявайки се да получат шанс да купуват ирански петрол или опасявайки се, че предизвикването на каквото и да е напрежение би покачило допълнително световните цени. Освен това г-н Ахмадинеджад знае, но и се страхува от това, че ако не подкрепя терористи или не се опитва да създаде ядрена бомба, той ще е само поредният гръмогласен самохвалко като Фидел Кастро в Куба и Роберт Мугабе в Зимбабве.

И все пак огромните печалби от петрол не помагат особено на страните в Близкия изток, а по-скоро може би им вредят. За разлика от държавите, където икономическият прогрес се дължи на умни бизнес лидери, неуморима работна сила и грамотно общество, племенните йерархии в Близкия изток се превърнаха в страни с милиарди долари единствено благодарение на факта, че са се оказали разположени върху залежи от суров петрол.

Една от последиците е големият комплекс за малоценност в Близкия изток. Постоянен e страхът, че резервите от нефт и природен газ ще се изчерпят и страни като Либия, Иран или Саудитска Арабия ще останат с толкова световно внимание, колкото и страни като един Чад или България.

Друга последица са нестабилните общества. Когато страни придобиват общо богатство постепенно, посредством собствената си промишленост, може да се появи средна класа. Но в Близкия изток няколко племенни и религиозни секти, притежаващи петрол, са баснословно богати; почти всички други са отчайващо бедни.

Нелегитимни монархии и нестабилни диктатури, намиращи се в постоянен страх от преврати, терористи и революции, зависят от нуждаещите се от петрол чужденци, като търгуват оскъдни количества нефт и неизброими долари от продажбата му за вносни стоки и защита.

Ако САЩ можеха да обуздаят своят ненаситен глад за чужд петрол, като заложат на опазване на околната среда, допълнително производство на петрол, ядрена енергия, алтернативни горива, газификация и нови технологии, световните цени биха могли да се върнат на равнища под 40 долара за барел.

Подобен спад на цените би пресушил печалбите от петрола за онези в Близкия изток, които сега така отчаяно ги използват, за да превръщат собствените си проблеми в световни. /БТА/

*Виктор Дейвис Хенсън е анализатор, хуманист и историк в института "Хувър" на Станфордския университет и е автор на книгата "Война като никоя друга: как атиняните и спартанците водиха Пелопонеската война".

Последвайте ни

Коментар