60 дни преди членството си в Европейския съюз България е бедна страна на лява демокрация и неизбиращ избирател. Държава, в която новината не е кой печели изборите, а кой ги губи и отказва да носи отговорност за това. Предизвестената победа на бившия социалистически лидер и утвърждаването на Волен Сидеров като изразител на протестния вот, е събитие далеч по-малко значимо от факт, че десните партии в България са мъртви.
Какво се случи с демократизацията на демократичните партии, докато страната ни мъчително се разделяше с комунистическото си минало? Те спряха да се развиват. Останаха във времето на идеологическото противопоставяне, докато идеологията на десния избирател се прагматизираше, за да се измери с личната инициатива и по-високата заплата.
Днес имаме няколко СДС-та на големи лидери с нисък рейтинг и милиони хора, които бойкотират изборите, заради Костов и Стоянов, но Иван няма да им се извини. Десните лидери не изпитват чувство за вина, затова и десните избиратели невинно ловят шарани или гласуват за левицата.
Простете, че ви занимавам с демократичната кондиция на десните политици и хора, но смятам, че страна-членка на ЕС трябва да се вълнува силно от това, че лявото изземва дясната реторика, докато лидерите на десницата се ръкостискат с погнуса.
Не Волен е проблемът, както преди години не беше Жорж. Драма е че дясното си няма лидери. Ако българите живееха за да видят циганите на сапун или отказваха да се отъждествяват с мултиетническата си държава, те щяха да произведат Сидеров в президент на първи тур. Онези 4 милиона негласуващи са много повече от строените леви редици и автобусите от Турция. По-силни от силните PR-и, посъветвали Волен Сидеров да спре да вика с вдигната ръка и да се деноминира в говоренето.
Само че демократите все трябваше да дават на политическите лидери, докато те вземаха вместо да прибавят.
Сега е ред да си отидат, ако не им харесва Първанов да е президент на хората с дясно мислене. Не трябва да си лекар за да знаеш, че морфинът само ти помага да не те боли умирайки, а удължаването на телесната агония не е полезно за духа.
Да подадат оставка и да се свърши.
Обещаваме да помним, че те посочиха за българите Европейски съюз, а не Северна Корея, че искаха ниски данъци за инвеститорите и усърдна работа, а не висене зад бюро. Защото в България се свърши с прехода, сега дойде времето на преходните периоди в европейското ни членство. И са необходими модерни политици, които се променят заедно с времето, вместо да стоят заключени в партийните централи доволни, че са лидери без оглед на кого и на какво.
Митингите на студено вече са в историята и, защото вече Жан го няма, е време да си тръгне и Иван.
