Докато международната общност полага усилия да бъде приложена резолюцията на ООН за Ливан, Съединените щати и техните съюзници може да застанат пред нова криза, след като изтече срокът, даден на Иран да се откаже от спорната си ядрена програма.
Още миналата седмица иранският президент отхвърли резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, в която се настоява Техеран да замрази обогатяването на уран преди 31 август и се отправя предупреждение, че в противен случай могат да бъдат предприети санкции.
Впрочем Иран ще отговори "на посочената дата" - 22 август - на предложението на великите сили, каза още иранският президент Махмуд Ахмадинеджад, намеквайки обаче, че отговорът ще бъде отрицателен. В предложението се предвижда сътрудничество в икономическата и по-специално в ядрената област, при условие че Иран замрази обогатяването на уран.
Отхвърлянето на резолюцията на ООН от Иран несъмнено ще предизвика в Съвета за сигурност още по-трудни дискусии от тези при обсъждането на текста, целящ да се сложи край на конфликта в Ливан.
Вашингтон вече предупреди, че при пореден отказ от страна на Техеран ще предприеме икономически и политически санкции, било след споразумение с други страни в рамките на ООН, било едностранно.
"Държавите могат да предприемат някои действия едностранно", заяви миналата седмица говорителят на Държавния департамент Шон Маккормък в отговор на журналистически въпрос относно вариантите, предвидени от Съединените щати.
В същото време Китай и Русия, които имат близки отношения с Иран, вероятно ще настояват за нови преговори.
Руският заместник-министър на външните работи Сергей Кисляк подчерта в началото на месеца, че резолюцията на ООН не съдържа "автоматична" заплаха със санкции. Той спомена за "нови действия, за да бъде убеден Иран да съблюдава препоръките" на световната организация.
Съединените щати обвързаха миналата седмица ядрения въпрос с предполагаемата роля на Техеран в ливанската и иракската криза. Високопоставени американски представители обвиниха Иран, че подклажда насилието между религиозните общности в Ирак.
Освен това Вашингтон обвини Техеран, че е въоръжил полувоенните отряди на шиитското движение Хизбула в Ливан и дори намекна, че за да отклони вниманието на международната общност от ядрените си програми, Иран е заповядал отвличането на двамата израелски войници на 12 юли, което предизвика израелската военна офанзива.
"Иранският режим предоставя на Хизбула финансова подкрепа, оръжие и обучение", заяви миналия понеделник президентът Джордж Буш, обвинявайки шиитските милиции, че са отговорни за конфликта с Израел.
"Можем само да си представяме колко по-големи опасности можеше да породи този конфликт, ако Иран притежаваше ядрено оръжие, както му се иска", добави Буш.
Но противно на поведението на американците по време на дискусиите за конфликта в Ливан, когато Джордж Буш отказа да разреши какъвто и да било пряк контакт с Иран или Сирия, Вашингтон отстъпи по въпроса за преките преговори с иранците по ядрената криза.
Експерти са на мнение, че въпреки войнствените си изказвания по адрес на Иран, твърде малко вероятно е правителството на Буш, което и без това трябва да се заеме с обстановката в Ливан и в Ирак, да реши да стигне до открит конфликт с Техеран.
"На правителството на Буш му предстои много работа", смята Джон Алтерман, директор на програмата за Близкия изток в Центъра за международни и стратегически проучвания във Вашингтон.
"Все още има проблеми в Газа, ще има огромни проблеми в Ливан, а правителството изпитва политически трудности заради Ирак", изтъкна Алтерман, който е бивш високопоставен служител в Държавния департамент.
"Ще окажат натиск върху Иран, но това няма да засенчи останалата част от програмата", добави той. /БТА/
