Омбудсманът Гиньо Ганев внесе искане в Конституционния съд да бъдат обявени за противоречащи на основния закон текстовете от последните промени на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които дават право на общините и държавните учреждения да бавят изплащането на обезщетения, за които са били осъдени от граждани и фирми.
Предложените от депутати на ГЕРБ текстове в закона, които бяха одобрени от този парламент преди повече от месец, на практика превръщаха държавата и местната власт в привилегировани платци и длъжници. Защото ако вие дължите данъци, заеми и сметки за ток, вода и парно, всеки момент може да ви погне съдия-изпълнител, но ако общината ви дължи обезщетение за потрошената ви кола от дупка на пътя, може да чакате дълго парите си.
Още преди месец, когато в Дарик ви обяснявахме пътя, по който можете да осъдите общината или агенция „Пътна инфраструктура" например за дупките, в които сте строшили автомобила си, адвокат Михаил Екимджиев алармира и в наш ефир за последните промени в ГПК, според които общините отново получиха привилегията сами да преценяват кога и как да заплатят свои задължения. Иначе казано, ако сте свършили работата си по обществена поръчка, но местната власт няма пари да ви плати по нея, ще чакате. Ще чакате и ако сте се преборили със съдебната система и сте успели да осъдите общината, но тя отново няма пари да ви плати обезщетението.
Ето какво обясни още по въпроса с делата за дупките адвокат Михаил Екимджиев: „До скоро беше само срещу държавни учреждения. Сега каква е системата? Ако все пак човек успее да направи този слалом между всички несигурности и условности и осъди общината, например отива с изпълнителния лист в общината, при което му казват, че съжаляват, но нямат предвидени бюджетни средства да му платят и да чака следващата година, когато ще бъдат планирани. И той като кротък идиот просто трябва да чака. Това е смисълът на новите промени в ГПК. Засега това беше привилегия само на държавни учреждения, с новите промени стават привилегия и на общинските".
Всъщност старият ГПК също не допускаше принудителното изпълнение срещу държавни учреждения и общини. Правило, което почти беше преписано в приетия през 2007 година нов ГПК, но с изключение на общините, където се допускаше, че чрез съдия-изпълнител фирми и граждани могат да си вземат дължимите обезщетения или дългове на местната власт към тях, но от извънбюджетните сметки на общините. Изключение, което отпадна с последните внесени от ГЕРБ поправки, очевидно след силното лобиране на местната власт. Затова и омбудсманът иска обявяването на тези разпоредби за противоконституционни, напомняйки и за спечеленото дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, за което ни разказа и адвокат Екимджиев: „Това е делото „Манчева срещу България" от преди пет години, като се прие, че това е една недопустима привилегия, тъй като, ако вие дължите на общината, за отрицателно време ще ви съблекат гол, за да си получат вземането. А в обратния ред отиваш и чакаш като кротък идиот благоволението дали имат пари в момента, дали им се плаща или не и така..."
И в доклада си до депутатите, който омбудсманът ще внесе в парламента, се посочва, че не може бюджетни и други финансови съображения да оправдават държавата и местната власт и те да ни плащат обезщетения, когато са осъдени от гражданите. Това обясни пред Дарик главният секретар на омбудсмана Борислав Цеков: „Омбудсманът наблюдава прилагането на този тип законодателство, включително и това, което стана като промени в ГПК, който също поставя изплащанията на обезщетения от държавата и общините на едно твърде задно място при принудителното изпълнение. Това е една лоша тенденция. Тъкмо поради това и в новия доклад, който тези дни ще бъде внесен в Народното събрание - годишния доклад на омбудсмана за 2009 г. - изрично се подчертава, че не може фискалните съображения, бюджетните ограничения, включително в условията на икономическа криза, да бъдат основание за неизпълнение на такъв тип задължение и отговорност на държавата за нарушени права на български граждани. Това е въпрос на приоритети, не е просто оправданието „няма пари", ще се намерят пари, друго, но когато държавата е нарушила право, за което е била осъдена, тя трябва да даде своевременно обезщетението на хората, защото именно държавата е тази, която трябва да показва как се спазва върховенството на закона, дори и когато е накърнила с актове на свои служители или органи правата на граждани".
Няма значение какъв е размерът на сумите, които общините трябва да платят на гражданите, важен е принципът, категоричен е Борислав Цеков, според когото при подобно поведение на властта не може да се изисква гражданите пък да бъдат коректни платци: „Сумите не са за пренебрегване. Дори когато става дума за съвсем малка сума на обезщетение за човек, тя е важна не само като парична сума, тя е важна и като морално възмездие за това, че именно държавата, в която всички би трябвало по дефиниция да се уповаваме, е нарушила правото на този човек. Затова актът на изплащането на обезщетението не бива да се гледа от страна на държавата само като някаква финансова тегоба. Това има много по-важно значение за създаване на едно правосъзнание в обществото, за уважение към институциите и за чувство на спокойствие у гражданите, че дори когато държавата сгреши по отношение на тях, има път, по който те да потърсят правата си и най-важното - тези права да се реализират".
Въпросът е в ръцете на Конституционния съд. Той трябва да се произнесе дали гражданите и бизнесът имат равни права и задължения с държавата и местната власт. В условия на криза, когато бизнесът си чака парите, а властта търси средства за хазната, и двете страни имат нужда от равно третиране. Защото ако общината ни каже, че ще ни плати обезщетението от бюджета си през следващата година, и ние данъкоплатците имаме основание да отвърнем, че ще си платим данъците и глобите догодина.
