Ще ми липсват ли софийските маршрутки?
Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен и изисква комплексен анализ, нещо като swot, pest, диаманта на Портър и матрицата на BCG в едно.
Маршрутките
Нямам представа на колко години са колите, но преобладаващата част изглеждат, миришат и се движат като щайги на колелца. Няколкото почти нови, с достатъчно места за сядане и ароматизирани буса вероятно се пазят за инспекции и рязане на ленти, тъй като чисто статистически човек попада на една от тях 1 на 40 пъти, и то ако ползва линия 14 например.
Останалите са с продънени подове, потънали в кал и прашоляк (за справка снимката), седалки, които са разкачени, така че возенето е като в гондола на лунапарка, липсващи дръжки, на чието място стърчат болтове, в които е лесно да се одере човек, а окачването е толкова разбито, че при сядане на последните седалки успешно ще се разбият и всички бъбречни камъни, които имате. Ароматът е смес между евтини цигари, изгорели газове, софийска прах и чорапи. Слава Богу, поне букетът от ароматизатори, стегнати с ластиче, присъщ за такситата, липсва.
За сметка на това обаче в някои коли има допълнителен лукс - до шофьорската седалка с шарени телове е привързана табуретка с изтъркана тапицерия. Ако на нея не седи стринката/ортака/зомби, можете да се притиснете о шофьора, който ще духа в лицето ви дим от цигара - контрабанден внос от Китай.
Шофьорите
Шофьорите най-общо могат да се разделят на три подвида:
1. Камикадзета-фанатици. За тях няма значение кой е насреща - шофьор, пешеходец, пътник или друга маршрутка, машината е програмирана да убива, като почти безпогрешно поразява всяка цел. Използваните техники са различни, но ефективни - газ до дупка, докато пътниците слизат, така че поне един да се изтъркаля на асфалта или вратата да премаже я ръка, я чанта; газ-спирачка, газ-спирачка, за да се намести тълпата вътре (виж Общи положения); изненадващи изпреварвания; рязко спиране без предупреждение на шосето, така че поне една кола да се забие отзад; псувни, семки, бластери и лъчи.
Спират на поне 50 метра след желаното място или от махащия френетично гражданин, карат се, ако нямаш точно, ако парите са прекалено едри, прекалено дребни, ако седиш прав, ако седнеш, ако попиташ нещо или просто си мълчиш.
Опасен вид, вероятно след спирането на маршрутките ще бъдат пренасочени от кариерните консултанти за наемници в Ангола или към гладиаторски гонки.
2. Зомбита. Трудно е да се прецени дали са живи, тъй като обикновено очите и лицата им са безжизнени, не отговарят на въпроси, не реагират на сигнал или молба за слизане, гледат само напред (нямам представа как виждат страничните огледала), а единственото движение, което правят, е въртене на волана с две ръце. Това може да се дължи на вуду магия или на дълги години в градския транспорт. Способни са на изненадващи и изпреварващи действия като рязък завой или спирачка. Средно опасни, след края на маршрутките следва да бъдат пенсионирани.
3. Любезни и внимателни шофьори, които съвсем очевидно не знаят какво правят в тази кола, но пък са приятна изненада. Рядка ценност, особено ако вървят в комплект с нов бус и непиков час.
Почти всички имат дълъг нокът на кутрето.
Трасето
Трасето е еклектична комбинация от писта, павета и оф-роуд, като в натоварените, а и не толкова натоварените моменти маршрутката преминава първо в насрещното платно, качва се на тротоара, преминава през градинката, която по правило е хълмиста и кална, с буксуване излиза на улица, която не е част от редовния маршрут, но пък така се печели стратегическо предимство от около 43 секунди, цепи по диагонал отново през насрещното движение с псуване и финт, след което се влива в потока от коли, където шофьорът може да покаже и способностите си от Формула 1, 2 и 3.
Гонката
Всеки курс е състезание. С хронометри, радиовръзка, трасе и състезатели. Всеки един е въоръжен с мобилен телефон, по-често с хендсфри, но не винаги, по който говори 24/24. Следи се внимателно местоположението на всеки един от другите участници, като обичайно на шофьора му се налага да се надвиква с радиото, а всяка информация за наваксване от страна на противниковия отбор предизвиква бурно и искренно възмущение и натискане на педала на газта.
Общи положения
Пътниците в масовата си част са жени от всякакви възрасти, добре облечени, с вид на служители в администрацията и частни фирми, от време на време пътуват млади момчета, които отиват на лекции, останалите около 5% са микс от гости в града, мъже, приличащи на служащи в БАН и строителни работници. Полицаи не се забелязват често, нищо че пътуват без пари.
Законите на физиката вътре в маршрутката не важат. Обемът е безкраен, а самата кола е еластична, така че винаги има място за поне още двама с багаж.
Табелите нямат осветление, така че вечер се маха на общо основание, все някоя от спрелите коли ще е маршрутка, а пък някоя от маршрутките ще е тази, която ви трябва.
Ако маршрутката се е движила със 120 километра по Цариградско шосе, след като завие по Левски по правило намалява до 5 км/час. Мистериозна зависимост.
Понякога шофьорът решава, че ще мине по-напряко, и така изпуска поне 2-3 квартала, като на всеки опит за протест невъзмутимо отговаря: „е, кво ся, ше повървиш малко пеша". Така е, 15-20 минути са си нищо работа, особено ако бързаш и навън е -10 градуса.
Градският транспорт
Градският транспорт последните години като че ли е по-приятен, по-чист, автобусите, тролейбусите и трамваите са не толкова натъпкани. Почти няма и плакати на Лепа Брена. Има и метро, което решава голяма част от проблемите с придвижването из София, но уви - не всички.
Рядко има камикадзета, за последно попаднах на такъв в автобус 76 през есента, потегли рязко с отворени врати, докато пътници все още се качваха и слизаха. Напоследък обаче почти не наблюдавам подобни събития.
Такситата все още са доста евтини и са решение, но не и ежедневно, тъй като средно 20 лева на ден за българския стандарт са прилична сума, с която можеш да стигнеш до Бургас и дори да можеш да си я позволиш, не ти се дава.
Проблеми
Много от колите на градския транспорт са стари, преди месец пътувах в тролейбус 9, който се запали между НАТФИЗ и Френската. Някои от старите Икаруси ги познавам по определени белези, които помня, откакто 85та-89та ходех на училище чак до 138мо с 604.
Това обаче не е толкова неприятно, колкото неадекватността на мрежата на софийския транспорт спрямо развитието на града през последните години. До голяма част от новите квартали и оформилите се клъстери от офиси и големи магазини няма линии, транспортът се движи до все по-рано, а 94 от Попа към Студентски град в 1 през нощта е единствено носталгичен спомен.
Метрото е най-прекрасното нещо, което се е случвало на този град от 44та насам, но пък е недовършено, а и не от всяка точка на града, включително центъра има удобен достъп до станциите му. Проблемът отново опира до недалновидните и остарели маршрути на градския транспорт.
Трудно е да се стига и до села и селски квартали около София - ако има рейсове, те пътуват рядко, до рано и се хващат от далечни и екзотични места.
Велосипедите биха били решение, ако имаше безопасни велоалеи из целия град, сегашните подобия са нагъл пример за присвояване на общински пари, а мен лично ме е страх да карам по улиците, защото не знам дали няма да ме отнесе я някоя маршрутка, я някой ученик с голф и без книжка.
Заключение
След претегляне на всички „за" и „против" маршрутните таксита в София определено няма да ми липсват нито колите, нито шофьорите, нито гонките, нито следенето по телефона, но пък поне аз ще се придвижвам доста по-трудно, за повече време и на по-висока цена.
Възможните решения са няколко: дебати и актуализиране на транспортната мрежа в София, максимално бързо подобряване на условията за придвижване на велосипедисти и пешеходци в целия град и евентуално няколко адекватни, чисти, нови и регулирани линии маршрутни таксита.
** Публикацията е от блога на Нервната акула
