Русия търси своето място под слънцето
Русия търси своето място под слънцето / Снимка: БГНЕС

Саймън Тисдал, вестник "Гардиън"

От Вашингтон до Тел Авив внимателно анализират изявленията в началото на август на главнокомандващия военноморския флот на Русия адмирал Владимир Масорин, че Москва възнамерява да възстанови постоянно военноморско присъствие в Средиземноморието. Макар да е по-скоро заявен стремеж, отколкото факт, този ход може да издигне безброй предизвикателства към района - от регионалния монопол на Шести американски флот до сигурността на транскавказките и северноафриканските пътища за енергийни доставки.

Но перспективата Русия да активизира отново военноморските бази от времето на студената война - сирийските пристанища Тартус и Латакия - може да доведе до драматични последици. Вдигайки "акциите" на Сирия в района, подобна стъпка може още повече да усложни опитите на Запада да постигне решения за Ливан и Палестина, смятат наблюдатели. Освен това отбранителни ракетни и разузнавателни системи край евентуални руски съоръжения може да нарушат военния баланс във вреда на Израел. В доклад на частната американска разузнавателна агенция Стратфор се казва: "Руско военноморско присъствие край сирийските брегове може да позволи на режима на президента на Сирия Башар Асад да се окопае по-здраво срещу евентуална атака от САЩ или Израел...

Руснаците ще му предоставят привлекателна застраховка." 720-и пункт за материално-техническо осигуряване в Тартус не функционира от 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна. Той обаче остава единствената руска военна база извън територията на страните от сегашната Общност на независимите държави. Имаше съобщения, че миналата година Русия е разчистила Тартус и е започнала строежа на нов док в Латакия. Вестник "Комерсант" писа, че плановете са твърде далеч от осъществяване. "Киев пост" обаче отбеляза, че взетата под наем база в Севастопол от руския Черноморски флот е заложник на нестабилните отношения на Украйна с Москва, а и срокът на споразумението изтича през 2017 г., след което ще са необходими нови преговори или преместване.

Предпазлива към евентуална реакция от Израел (и към руско господство), Сирия отрича, че има намерение да "подслони" ново военно присъствие. Но в двойствения свят на близкоизточната политика подобни декларации на режим с отдавнашни политически и търговски връзки с Русия не могат да се вземат за чиста монета. Сирия може да попречи на руски пробив, ако неотдавнашното й ограничено сътрудничество със САЩ за Ирак не успее да постигне отстъпки за Ливан или гаранции, че Вашингтон няма да натиска за смяна на режима.

Президентът Владимир Путин, който с голи гърди води глобална игра на военния и дипломатическия фронт със Съединените щати, може да използва сирийски бази като пешки. Може би целта е те да бъдат употребени за засилване на руското влияние във водения от САЩ мирен процес или за контрол над бъдещото поведение на Сирия, в зависимост от това къде Москва вижда интересите си. Дмитрий Тренин от Фондация "Карнеги" смята, че прагматичните - което означава и безпринципни - външнополитически стратези на Москва "търсят възможности навсякъде". Това ще рече търсене на влияние в Близкия изток по-специално.

Според Павел Баев от "Юрейжа дейли монитър" (Eurasia Daily Monitor, американско издание - бел. р.), поради тази причина г-н Путин се подсигурява и си оставя вратичка, изчаквайки да види как ще се развият двете кризи с Ирак и Иран. Един пример: сега, когато изпаднали в паника арабски държави се стремят към ядрени програми, за да не изостават от Иран, Русия иска своя дял от оформилия се в резултат на това бизнес в Залива. В същото време Москва помага на Иран да завърши ядрената централа в Бушехр. Г-н Баев заяви, че Русия маневрира, за да се възползва от една неустоима възможност: промяната в силовия баланс, която би настъпила след поражение на Съединените щати в Ирак.

"При очакваната игра за надмощие без правила, Русия няма да има съюзници, но ще разполага с абсолютна свобода за маневриране и с предимството да не се бои от петролна криза". "Като обявява привързаността си към прагматизма, Москва все повече възприема антиамериканизма за водеща политическа идея", заяви той. Заиграването с военните бази в Сирия е само част от по-мощен и по-дързък опит да се отправи предизвикателство към регионалната и глобалната лидерска роля на Съединените щати. /БТА/

Коментар