Днес погребваме първия президент на Русия Борис Елцин, пише на уводно място московският в. "Труд".
Елцин бе държавен деец, ярък политик, който не приличаше на никой друг, човек епоха, човек канара. . . Силен, властен, деспотичен. И същевременно съвсем земен, човек със свои съмнения, който понякога изглеждаше странно и дори трогателно.
Президент от епохата на промените, обобщава "Труд".
Животът на Елцин събра неща, несъвместими на пръв поглед - от общонародно обожание до активно отрицание от страна на повечето хора в Русия. Мнозина днешни политици обаче биха дали всичко, за да повторят една такава съдба. Защото Елцин с всичките му грешки безспорно е част от нашата история, личност, която няма да бъде забравена нито в руските простори, нито в света, пише "Труд".
Съдбата на Елцин е тази на всички истински реформатори - да остане в историята, но без да бъде признат от своите съвременници, четем в "Независимая газета". Естествено - реформите и революциите засягат твърде много интереси. Рушат се твърде много съдби, благосъстояния, репутации, пояснява изданието.
Елцин ликвидира две ключови институции на съветската власт - КПСС и КГБ, пронизвали вертикално цялото общество. Той намери вътрешни сили, за да тръгне срещу генералната линия. Затова номенклатурата го намрази, а народът го обикна. Избра го за свой лидер.
Елцин даде на хората свобода на словото. С това позволи на своите класови противници да излеят върху него лавата от омраза, която погълна рейтинга му. Може и да не е дал на обществото истинска свобода и демокрация. Даде му обаче вкуса на свобода и демокрация. Вкус, който никога не може да бъде забравен, добавя "Независимая газета".
В Русия силните личности все така могат да променят хода на събитията - и за добро, и за лошо. Това е основната поука от политическата кариера на Борис Елцин, пише "Московский комсомолец", цитиран от Би Би Си.
По острите завои на историята наличието на силни личности може би е абсолютна необходимост, но стабилно развитие на страната може да бъде осигурено само от държавни институции, независещи от личността на лидерите. По времето на Елцин те горе-долу бяха започнали да се формират. В момента обаче развитието на страната отново зависи само от един-единствен човек, пише "Московский комсомолец".
Убеден съм, че Елцин е направил за Русия много повече, отколкото е получил за благодарност, заявява авторът на статия в "Росийская газета", цитиран на сайта СМИ.ру. Елцин приближи Русия до чертата, след която започна възраждането. Никой вече не може да оспори това, изтъква седмичникът "Аргументи и факти".
За Елцин ще се говорят различни неща. С течение на годините обаче хората ще си спомнят за него с все повече топлина и одобрение, смята "Московская правда".
Днес е ден на първия в постсъветска Русия общонационален траур по повод смъртта на един човек, отбелязва "Газета". На погребението на Елцин днес ще присъства целият Съвет на федерацията (горната камара на парламента), всички първи лица на Русия и мнозина бивши и настоящи лидери от чужбина, а обикновените граждани започнаха още вчера поклонение пред тленните останки на покойния, посочва вестникът.
Елцин е първият лидер на следреволюционна Русия, с когото народът се сбогува в храм, пише "Комсомолская правда". Катедралата "Христос Спасител" бе възстановена, докато Елцин бе президент, припомня "Время новостей".
Днес в храма "Христос Спасител" над тялото на Елцин се разнася камбанен звън и ще е добре да позамлъкнат поне за малко многобройните му критици, изпълнили интернет с потоци от зложелателство, пише "Новие известия". Нека притихнат по християнски, докато над Русия лети този жаловит камбанен звън, призовава изданието.
"Герой на своето време", гласи заглавието на коментара, публикуван днес в електронното издание на австрийския в. "Стандарт", за покойния бивш руски президент Борис Елцин. Автор е внучката на бившия съветски лидер Никита Хрушчов, Нина Хрушчова.
Борис Елцин бе уникален, в качеството си на първият демократично избран лидер той бе първият руски президент,. който предаде властта доброволно и съобразно конституцията на своя приемник, пише авторката. Същевременно Елцин бе един типичен руски лидер, стремящ се да превърне Русия във велика военна, икономическа и културна сила, равностойна на Запада, изтъква Нина Хрушчова. Според нея обаче Елцин се отличава от други руски лидери като Петър Велики, Александър Втори, Ленин или Сталин, които са се стремели към тази цел с помощта на смесица от харизма, държавническо изкуство и терор.
Елцин осъзна, че империята е несъвместима с демокрация, и бе готов да се откаже от Съветския съюз, за да се опита да изгради демократичен ред в своята страна, пише авторката.
Германският в. "Велт" обръща внимание на факта, че руснаците се сбогуват с Елцин със смесени чувства. Докато едни хвалят неговото управление, други питаят лоши спомени за него, отбелязва изданието. Мнозина го обвиняват, че заедно с Михаил
Горбачов е "погребал" Съветския съюз, добавя то. "Велт" припомня, че в последното си интервю Елцин е показал известна носталгия към СССР, в който е преминал почти целият му живот.
"Същевременно обаче много добре осъзнах, че разпадът е съдбата на всяка империя", цитира вестникът бившия президент, който прави асоциация с Римската и Османската империя.
Подобно на своя предшественик и на своя приемник, Борис Елцин е преходна фигура по дългия път от руската комунистическа империя към крайна цел, която все още не можем да видим, пише в. "Вашингтон таймс".
В руската политическа рулетка Елцин не успя да доведе до край съдебното преследване срещу комунистическата партия, не успя да прочисти силите за сигурност /което се оказа ключово за бъдещето на Русия/ и започна война срещу сепаратистка Чечения, която изигра главна роля за връщането на Русия към авторитаризма, посочва изданието. Елцин обаче не употребяваше сила, за да потиска опозиционните партии, и допусна безпрецедентна свобода на печата. Само че той не успя да подсигури приемствеността на своето най-ценно постижение - свободата, смята "Вашингтон таймс".
"Вашингтон пост" определя Елцин като велика и несравнима фигура в руската 
история. Според вестника Елцин остава недооценен от голяма част от сънародниците си. Изданието обаче отбелязва, че цяла нощ хиляди души чакаха с часове на опашка, за да си вземат последно сбогом с първия демократично избран президент. За разлика от предшественика си Михаил Горбачов и от приемника си Владимир Путин, Елцин успя да превъзмогне съветското си минало, пише американският всекидневник.
Днес е ден на първия в постсъветска Русия общонационален траур по повод смъртта на един човек, отбелязва "Газета". На погребението на Елцин днес ще присъства целият Съвет на федерацията (горната камара на парламента), всички първи лица на Русия и мнозина бивши и настоящи лидери от чужбина, а обикновените граждани започнаха още вчера поклонение пред тленните останки на покойния, посочва вестникът.
Елцин е първият лидер на следреволюционна Русия, с когото народът се сбогува в храм, пише "Комсомолская правда". Катедралата "Христос Спасител" бе възстановена, докато Елцин бе президент, припомня "Время новостей".
Днес в храма "Христос Спасител" над тялото на Елцин се разнася камбанен звън и ще е добре да позамлъкнат поне за малко многобройните му критици, изпълнили интернет с потоци от зложелателство, пише "Новие известия". Нека притихнат по християнски, докато над Русия лети този жаловит камбанен звън, призовава изданието.
"Герой на своето време", гласи заглавието на коментара, публикуван днес в електронното издание на австрийския в. "Стандарт", за покойния бивш руски президент Борис Елцин. Автор е внучката на бившия съветски лидер Никита Хрушчов, Нина Хрушчова.
Борис Елцин бе уникален, в качеството си на първият демократично избран лидер той бе първият руски президент,. който предаде властта доброволно и съобразно конституцията на своя приемник, пише авторката. Същевременно Елцин бе един типичен руски лидер, стремящ се да превърне Русия във велика военна, икономическа и културна сила, равностойна на Запада, изтъква Нина Хрушчова. Според нея обаче Елцин се отличава от други руски лидери като Петър Велики, Александър Втори, Ленин или Сталин, които са се стремели към тази цел с помощта на смесица от харизма, държавническо изкуство и терор.
Елцин осъзна, че империята е несъвместима с демокрация, и бе готов да се откаже от Съветския съюз, за да се опита да изгради демократичен ред в своята страна, пише авторката.
Германският в. "Велт" обръща внимание на факта, че руснаците се сбогуват с Елцин със смесени чувства. Докато едни хвалят неговото управление, други питаят лоши спомени за него, отбелязва изданието. Мнозина го обвиняват, че заедно с Михаил
Горбачов е "погребал" Съветския съюз, добавя то. "Велт" припомня, че в последното си интервю Елцин е показал известна носталгия към СССР, в който е преминал почти целият му живот.
"Същевременно обаче много добре осъзнах, че разпадът е съдбата на всяка империя", цитира вестникът бившия президент, който прави асоциация с Римската и Османската империя.
Подобно на своя предшественик и на своя приемник, Борис Елцин е преходна фигура по дългия път от руската комунистическа империя към крайна цел, която все още не можем да видим, пише в. "Вашингтон таймс".
В руската политическа рулетка Елцин не успя да доведе до край съдебното преследване срещу комунистическата партия, не успя да прочисти силите за сигурност /което се оказа ключово за бъдещето на Русия/ и започна война срещу сепаратистка Чечения, която изигра главна роля за връщането на Русия към авторитаризма, посочва изданието. Елцин обаче не употребяваше сила, за да потиска опозиционните партии, и допусна безпрецедентна свобода на печата. Само че той не успя да подсигури приемствеността на своето най-ценно постижение - свободата, смята "Вашингтон таймс".
"Вашингтон пост" определя Елцин като велика и несравнима фигура в руската история. Според вестника Елцин остава недооценен от голяма част от сънародниците си. Изданието обаче отбелязва, че цяла нощ хиляди души чакаха с часове на опашка, за да си вземат последно сбогом с първия демократично избран президент. За разлика от предшественика си Михаил Горбачов и от приемника си Владимир Путин, Елцин успя да превъзмогне съветското си минало, пише американският всекидневник.
