Тя изглежда нежна и много крехка. Но всъщност носи повече сила, отколкото някой може да предположи. С ангелско лице, но твърда като стомана. Тя е Ренета Камберова - едно от "златните" момичета.
Преминала през най-горчивото изпитание, за да стигне до най-сладката победа. Пред Dariknews.bg Ренета разказва за равносметката, голямата цена на успеха и разбира се - вълнуващия бенефис, който подготвят за любимата си публика.
Ренета Камберова: Дочаках усмивката на Цвети Стоянова
"Почти на 100% сме ангажирани с бенефиса, всеки ден. Надявам се да се получи много хубаво и на хората да им хареса това, което сме подготвили, защото то е много различно", разказва тя.
Споделя, че още не могат да излязат от тренировъчен режим, защото прекарват всеки ден в залата и се подготвят за бенефиса.
"Не ми е тъжно, имаме още един шанс да излезем пред нашата публика. Разбрахме, че залата е пълна, което за нас означава страшно много. Толкова хора уважават труда ни и искат да ни изпратят", вълнува се тя.
И открехва малко завесата за предстоящото събитие:
"Интересно ще е, защото всяка една от нас ще е представена по отделно. Всяка от нас ще има своята история и хората ще разберат по нещо ново за нас".
Треньорката на грациите Ина Ананиева: Щастливи сме, че накрая успяхме
Все още обаче не може да се отърси от силната емоция на Олимпиадата в Рио:
"Всички бяхме много емоционални. Беше много силен момент, а напрежението беше просто убийствено. Това е нещо, за което си се готвил цял живот. Нормално е да се отдам на емоциите в един момент и всичкият стрес, всички чувства, които съм задържала в себе си, в един момент да излязат. Защото преди това сме като войници".
Това е моментът, в който ансамбълът ни завършва и второто си изиграване в Рио. То е перфектно, камерата дава Ренета, а тя се разридава над уредите. Тогава знае, че е направила това, за което цял живот се е трудила:
"Като свършихме второто изиграване, си помислих: "Направихме го, изиграхме го, Бог беше с нас". За това си мечтал цял живот. Напрежението се усещаше в залата. Ние бяхме последен номер и решавахме класирането в призовата тройка. Всички отбори те гледат и никой не ти пожелава късмет".
2016-а се оказва обаче не само най-сладката им година. В нея те опитват и от най-горчивото - инцидента с Цвети:
"Случиха се неща, които не пожелавам на никого. Но винаги си казвам, че най-важен е крайният резултат. И сега всички са добре, доволни и щастливи. Равносметката ми е по-скоро един житейски урок - колкото по-голям е успехът, толкова по-голяма е цената му. И за съжаление, никой не знае как ще си я изплати".
Въпреки това всичко лошо те учи на нещо:
"Научих, че съм по-силна. И в моментите, в които си мислиш, че всичко е изгубено и вече няма накъде да стане по-зле, успяваш да се изправиш, да си стъпиш на краката и да продължиш".
Трудните моменти показват и кои са истинските приятели.
"Много добре знам кои хора са до мен във всеки един момент. Знам кой ме е подкрепил, когато станах световна шампионка, кой ме е подкрепил за медала в Рио, но и кой ме е подкрепил в трудните ми моменти. И съм направила така, че хората, които са били до мен, да знаят, че аз го оценявам и съм благодарна".
А с Цвети Стоянова всичко сякаш е същото:
"Виждаме се с Цвети, говорим си много, но имаме по-интересни теми от гимнастиката. Имаме да наваксаме много. Дочаках си усмивката от Цвети, усмихва ми се истински. Каза, че добре, което е най-важното за мен, все едно всичко си е постарому".
"Надявам се оттук нататък, че нещата ще ми се случат така, както искам, ако съм постоянна и упорита. Напоследък съм по-скоро благодарна, отколкото да си поставям много нови цели. Благодарна съм за това, което ми беше дадено. Защото не може постоянно да искаш, трябва и да оценяваш, и да си благодарен", допълва тя.
"Мисля, че съм - и всички момичета сме, стойностни, достойни за уважение, което е най-важното", казва още Ренета Камберова.
