Трети март създаде възможности за нашето мощно, бързо и активно приобщаване към европейското семейство, към европейския политически и икономически проект, каза президентът Георги Първанов в приветственото си слово преди тържествената заря-проверка по повод на Националния празник на България.
"Нашите предци с основание ликуват, когато преди 129 години се подписва Санстефанският договор, защото народът ни отново се връща в историята, защото получава отново своя шанс да продължи пътя, прекъснат насилствено през 14-и век. Трети март не без основание се определя от изследователите като граница между времето на мрачното османско робство и националното възраждане, и периода на самостоятелното държавно-политическо изграждане и развитие. На Трети март с единените усилия на нашите освободители, на българските опълченци и на поробеното население България отново се появява на европейската политическа карта.
Българите получават възможността да изграждат своята нова, модерна държавност.
Дължим своята признателност към подвига на руското войнство, дължим да изразим своята благодарност към хилядите беларуски, украински, румънски, финландски, арменски, грузински, полски, литовски, латвийски, естонски, сръбски и черногорски бойци, благодарение на чиято саможертва България заживя отново свободно. Дължим своята признателност и на онези истински воини на духа от руската и европейската интелигенция, които с много усилия успяха да направят популярна българската национална кауза, успяха да спечелят за освободителната война европейското обществено мнение.
Днес сме тук, за да сведем чела в памет на българските опълченци, които със своята саможертва показаха на света, че българският народ е достоен да живее свободно в свободна държава. Дължим своята признателност на народните будители, на онези, които чрез своите усилия направиха така, че българският народ да израсне духовно, да постигне онова нещо, което стресна тогавашна консервативна Европа с епопеята на Шипка, с грандиозните битки по паметни за нацията места.
Не бива да забравяме посланието на Дякона Васил Левски, че всичко зависи от нашите задружни усилия и че срещу тях не може да противостои и най-голямата стихия. Когато е имало периоди на национална консолидация, това са били периодите на възход на българската нация.
Едва сега, след 1 януари 2007 година, можем да кажем, че се сбъдва онова желание, онази изконна мечта на нашите възрожденци да бъдем равни и ние с другите европейски народи. Едва сега ние имаме шанса, но и отговорността да бъдем не просто обект на политиката на европейските велики сили, но сами да пишем своята национална история.
Това означава, че ние трябва да имаме мъжеството, компетентността, способността да защитим националната си идентичност, да защитим своите позиции, така че да имаме авторитета, позицията, да се чува тежката ни дума в една висококонкурентна среда, каквато е европейската.
Ако искаме да имаме достойно, а не формално членство в ЕС, ние трябва да сме в състояние да се впишем успешно в европейския социален модел, да градим държава, която да е в състояние да защити всички, независимо от религия, етнос и социална принадлежност. Длъжни сме добре да прочетем уроците, да видим съвременните проекции на събитията от онова време, да разберем, че конфликтите са ни отслабвали, а тогава, когато сме успявали да разберем общите си интереси, да създадем условия за сътрудничество и взаимодействие, тогава успехът е бил неизбежен. И затова България е и ще бъде фактор на стабилност, генератор на политиката на европейската интеграция за региона".
