Такова е оправданието за допускане на пошлостта и простотията в живота ни. А и бизнесът изисква печалба - превъзпитанието е работа на други хора. Но няма ли самите хорица от публиката да осъзнаят нивото си?
Все още се води спор - защо пошлостта и простотията се допускат в живота ни? И най-лесните обвинения са към медиите - към собственици и ръководители. А медиите са бизнес - на други е възложена задачата да възпитават и превъзпитават обществото.
В този смисъл дори "Биг брадър" е нормален бизнес проект. Намира се пазарна ниша, рекламира се, печели се. От елементарната публика, разбира се. Интелигентите гледат /трябва да гледат!/ ставащото. Но само за да обогатят и без това скептичното си мнение за същата тази публика.
Проблемът в сеирджийската псевдозабава не са толкова участниците - повярвайте, и по-трагични като интелект, манталитет и нрав има у нас. Проблемът е публиката. За която спокойно мога да говоря откровено - никой нормален читател няма да се засегне. Просто, защото тук четат интелигентни хора, интересуват се, критично оценяват реалността.
А тази реалност не е хич, ама хич оптимистична. Вярно, всеки народ се състои от 90% маса и 10% интелект. Интелектът създава, води, просвещава, работи с мозъка - масата е грубият изпълнител, консуматор, размножител. В този смисъл предавания като "Биг брадър" имат своето място и значение.
На първо място е забавлението. На нискокултурна публика трябва да се предложи подобно нискокалорично шоу. Откровено воайорско. Воайор /извинете, но може случайно да е попаднал тук полуграмотен човек - нека помогнем на интереса му/, та воайор е зяпач. Човек, който не може да изпълнява задачата си в секса и затова гледа как други го правят.
Разновидност на воайора са нашенските махленски клюкарки. Които се опитват всичко интимно в съседите си да опознаят. Така сега местните редовни посетителки на кварталния клюкарски пункт сега ще имат ново занимание. Ще обсъждат не комшията Пешо или комшийката Ирина, а ония нещастници на екрана.
На второ място е отвличането на вниманието. Прави ли ви впечатление, че и този сеир започва с участници, поставени в доста неудобни условия? Та да може средностатистическият зяпльо да им съчувства и мисли какво да направят, докато у дома си е изпаднал в по-лоши обстоятелства. Но не може да се откъсне от екрана и се замисли защо е така.
Няма нужда да се анализира реалността, да се избира между партии и личности, да се пита човек какво трябва да се направи за привършване най-после тоя преход.
И - колко перспективно! - да не си задава въпроси защо май ще чакаме още бая време до обещаваното светло бъдеще. При това в условията на битпазарна демокрация.
Хлябът е малко - зрелища да се осигурят. Интелигентните хляб са намерили, зрелищата им са други.
Защото и шоутата за масата, и интелектът са различни. Отново няма сред участниците истински образовани и умни люде. Тъй като те не са интересни за публиката. Представете си там да има знаещи, можещи, успели хора. Че още на втория ден публиката ще се заоплаква - нищо не им разбира от разговорите, не са интересни споровете за геополитика, глобализация, бизнес, философия.
Вярно, има някакви представяни за успели. Които е достатъчно да послушаш пет минути и се убедиш, че наистина образование, професия и интелект не са едно и също нещо.
И третата причина публиката да зяпа в захлас е самоидентификацията. Психологически човек се идентифицира с героите на произведенията на културата. Дали като Винету, Хари Потър, Рамбо - идентификацията е нормален психологически процес.
Така масата изживява и "Биг брадър" - самоидентифицирайки се с участниците. Ако са интелигентни хора - доста е трудно, но сега... И публиката зяпа, преживява, възприема ставащото за собствено изживяване. От една страна, масата не може да устрои собствения си живот - затова се опитва да изживее чуждия. Явление, подпомагащо авторите на сериали.
Лелките и пубертетките, плачещи над чужди съдби, са все неуспели да сътворят своята. Такива са зяпльовците-воайори на "Биг брадър". Некадърни да променят и устроят СВОЯ живот, те се наслаждават на ЧУЖДИЯ. И то твърде задълбочено.
Освен това - а може би най-важно! - е самоидентифицирането като успокоение. Публиката подсъзнателно усеща нискоинтелигентността на участниците. И се успокоява. Значи не само тя е такава - щом и тези са на подобно ниво, значи всичко е наред. Цялото общество е подобно.
Това успокоение е балсам за публиката. Тя вече не се тревожи подмолно, че нещо й липсва. Вече може да остави интелекта настрани - щом и онези са такива, всичко е наред. Остава да се търси не ум, а храна. А тя се дарява - от държавата, от милостиви бизнесмени, от жалостиви интелигенти.
Е, целта на бизнес проекта е почти изпълнена. Има зрелище, някой ще дари и хляб. Възпитанието е чужда задача, но на нахранен и зяпнал в долнопробния сеир народ култура не му трябва. Освен, ако самите хора разберат, че са в публиката. Или в най-добрия случай - в миманса.
Но, за да излязат от там, трябват работа върху себе си, мислене, учене, борба за развитие на интелекта. Което е много трудно. По-лесно е да зяпнеш и се забавляваш. Колкото по-лесно и евтино - толкова по-добре. Нали затова девизът на публиката е "Апни си, пийни си - т'ва ш'ти остани!".
Авторът в блогър в Log.bg
Още материали от същия автор прочетете на genekday.log.bg
