На крива ракета – космосът й пречи. А на Жан Виденов - журналистите. Скрит 9 години в топлата завивка на собственото си мълчание, вчера бившият премиер се измъкна от юргана, за да произведе умопомрачителното словосъчетание - журналистите са прокълнати. Как се стигна до тая анатема?
Помните ли Виденовата България? Дали бъркам, че живеехме в държава-несретник, чиито граждани висяха на денонощни опашки за мляко и губеха спестяванията си, докато банкерите й ставаха милионери. Тогава заплатата беше равна на сандвич в Макдоналдс, а застраховането с бухалки беше доходоносен бизнес.
Кой беше виновен за това, че живеехме в страна, която не харесвахме ?
Премиерът, който игра хоро, когато изгоряха български войници, или вътрешният министър, който пи с манекенки, докато умираха полицаи. Виновен ли беше министърът на земеделието за зърнената криза или министърът без портфейл, когато съветваше да бият хората с тояги заради януарските протести?
Не, не беше виновна властта, виновни пак бяха журналистите.
Те измисляха събитията, демонизираха управлението, критикуваха, когато трябваше да се хвалебства и позоряха страната пред страните, чиито сателит се опитвахме да бъдем. Прокълната гилдия на пишещи и говорещи трябваше да бъде низвергната.
А оглупели хората изгониха Жан...
Жал ми е много за Жан...
Но, много ми харесва, че него го няма. Че го виждаме веднъж на 9 години, за да произведе някоя словесна глупост, от която за щастие няма дейни последствия .
Всъщност аз искрено съжалявам хора, чиято некомпетентност се простира дотам, че да сочат с пръст другите заради собствените ни неудачи.
И макар че по-добре е Жан да се извини, на мен не ми пука за неговата анатема.
Защото след Жан стана ясно, че Жановците в политиката отиват в политическото депо за твърди отпадъци, дори без да се налагат площадни революции.
Ето за това вината с огромна радост носят представителите на прокълнатата ни гилдия.