Професия „истински” дипломат
Професия „истински” дипломат / netinfo

Някога, в древността, съществувала традиция пратениците на някои държави да носят портрет на своя крал или император и когато разговарят да държат този портрет пред лицата си, сякаш говори държавния глава. Така с гласовете на стотици дипломати, говорили лично ръководителите на държавите.

Чували сте многократно, че благодарение на сегашната избирателна система у нас, в парламента може да вкараме и магаре, стига то да бъде включено в избирателна партийна листа. Това, което по-рядко сте чували обаче, е че това магаре без никакви проблеми може да стане посланик на родината си зад граница след като му изтече мандатът или вече е неудобно за политическа езда. Дължим това на Закона за държавния служител, чрез който освен магаре дипломат може да стане и всяко друго животно, независимо от пол, занятие и квалификация.

Българската дипломация, особено след 89-та година, помни какви ли не куриозни случаи. Дипломати от кариерата например са ми разказвали как автомонтьор станал консул, заради пламенната подкрепа към една политическа сила, а 24-годишна начална учителка е назначена по неведоми политически пътища за пълномощен-министър в голяма европейска държава.

И всичко това, защото няма никакъв регламент. Едва сегашното правителство постави като приоритет на Външната политика изготвянето на закон. Поне така казваше Ивайло Калфин, когато пое министерството преди две години. После дойде филчево-то назначение в Казахстан и Калфин трябваше да замълчи. Той обаче все пак изпълни един от приоритетите си. Изготви цялостен проектозакон за дипломатическата служба, които бе обсъден от съвета на коалицията в неделя.

Според заместник-директора на Холандския институт за международни отношения „Клингелдал” Пол Мерц, който беше гост на Дипломатическия инситут в София неотдавна – в САЩ съществуват десетки примери за посланически назначения на хора, които са финансирали президентските кампании. Други заминават посланици, защото са неудобни във вътрешнополитически смисъл.

„Аз лично не мога да разбера това”, казва Мерц, посочвайки че в много посолства на САЩ служителите са дипломати, но посланиците не са. В такъв случаи дипломатите често трябва да се съобразяват с липсата на опит и подготовка на своите посланици, които са политици или дори бизнесмени. Това да ви звучи познато?

„Дипломацията не е търговия, тя се изразява в много повече характеристики и качества”, убеден е холандецът.

В родната му страна, Холандия политически назначения почти няма. Посланици стават предимно хора от кариерата и много рядко, наистина в много специални случаи, когато например заместник-министър поеме някоя мисия.

„Но пак повтарям това са единични случаи, просто системата ни е конструирана така, че политическите назначения не се толерират”, уточнява Мерц.

Какви качества трябва да притежава дипломатът? За Пол Мерц, на първо място, той трябва да е човечен. Той трябва да изслушва и разбира хората. Той трябва да умее да изгражда сам за себе си най-добрите възможни условия за работа. Винаги трябва да вижда разрешението на проблемите по мирен път. Той трябва да е наясно с процедурите и процесите в дипломацията, да избира винаги точните пътища. Той трябва да е креативен, пълен с идеи. Той дори трябва да малко артистична натура, трябва да е активен – непрекъснато да прави нещо. Всички тези характерисити и качества синтезират по различен начин в различните дипломати.

Швейцарският посланик в София Рудолф Кноблаух е професионален дипломат от кариерата. Той говори осем езика, които е усвоил в хода на професионалната си подготовка и кариера. Дипломатът трябва да има широки познания в различни области, разсъждава швейцарецът.

„Второто нещо е – учете езици! Не само английски, вече всеки знае английски вече това не е предимство. Затова учете други езици – и това ще ви различава от вашите колеги”, съветва Кнобаух.

Посланикът на Ирландия в София Джефри Кийтинг допълва, че дипломатът трябва да бъде отворен към чужди култури и да притежава нестихващо любопитство и интерес към другите.

„Ако ти загубиш тези качества като дипломат, трябва да помислиш за смяна на работата или пенсиониране”, смята Кийтинг.

Чрез всички тези примери искам да кажа, че у нас трябва да престанем да толерираме хора, които си представят дипломатическата служба като ваканция и низ от привилегии. Защото в случая не губи този, зад чийто портрет главите си крият най-различни протежета, а губи цялата компрометирана и подценявана българска дипломация.

Затова най-накрая трябва да бъде приет Закон за дипломатическата служба, които най-после да регламентира броя на професионалните дипломати, които като луди учат езици и се подготвят за работа зад граница и броят на „парашутистите”, които да бъдат изпращани заради някакви политически мотиви. Политическите назначения със сигурност няма да спрат. Важното е да бъдат сведени до минимум. Интересно какво ли решение на този въпрос предлага проектът на Калфин?

Коментар