Няма преки пътища за членство в ЕС. Това казват политиците на кандидатите за членство от Балканите, включително тези на Турция. Но какво става, когато новите членове започнат да отменят някои реформи, които са направили по време на процеса на присъединяване? Не много.
През октомври полското правителство прие закон да даде на политиците повече права да назначават високопоставени държавни служители и премахна независимостта на държавния апарат.
Бившият съветник на премиера Александер Смолар смята реформите за "опит за се елиминира неполитическия държавен апарат". Полските чиновници очакват новият закон да донесе по-голяма нестабилност, като бюрократите се сменят заедно с политическите си господари. Редица партийни членове и роднини на политици вече получиха високи постове в някои министерства.
Не само Полша обаче има такъв „след-приемателен” синдром. През юни словаците промениха закона, за да бъде по-лесно за политиците да контролират държавния апарат.
Чешкото правителство на няколко пъти отложи закона за регулиране назначаването на държавни служители. Но новите страни членки трябва да направят още много, за да подобрят работата на своята хлопаща административна машина.
Проучване на ЕС и Организацията за икономическа сътрудничество и развитие от 2004 година разкри, че административните стандарти в региона не отговарят на западните стандарти: покровителството е проблем, докато ниското заплащане и големите възможности увеличават риска от корупция.
Франсиско Кардона от ОИСР смята, че тази присъда от 2004 продължава да бъде в сила. Въпреки че някои страни продължават реформите, други се плъзгат назад. Особено Полша и Словакия, казва той, "тръгват по стария път".
Според критериите от Копенхаген от 1993 бъдещите членове на ЕС трябва да демонстрират, че отговарят на политическите и институционални изисквания за членство. Това дава огромно влияние на ЕС върху кандидатите. Но, когато те са вече членове, Брюксел може да направи твърде малко, за да ги накара да запазят реформите си.
Ако нова държава членка отхвърли ангажиментите си, не може да се направи почти нищо. Законите на ЕС могат да повлияят върху цената на кравите или производството на конфитюр, но не могат да наложат прозрачност и проверки на националните администрации.
Решението едва ли е в приемането на още закони на ЕС, след като повечето страни са нервни, когато дават повече пълномощия на Брюксел. Представител на ЕС смята, че по-реалистичната възможност е неформален натиск от партньорите. Страните могат да бъдат накарани да се притесняват, че имат "лош, връзкарски, престъпен обществен сектор".
Историята обаче показва, че не е лесно да накараш политиците да се притеснят. Италия, която е основател на ЕС, е на 45-о място в корупционния индекс на "Прозрачност без граници". Това продължава да бъде лоша реклама за ЕС, след като сегашните членове не отговарят на изискванията, поставени на новите./БГНЕС/
