Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Първа стъпка за изход от кризата: Оставка на кабинета!”, посочва в интервю за „Сега” лидерът на ДСБ Радан Кънев. Според него един реформаторски блок може да получи много висок резултат, но не и мнозинство в следващия парламент. „Ние ще се борим да бъдем първа политическа сила. В много парламенти напред вероятно ще се налагат тежки компромиси и трудни коалиции. Нашата задача е там, където получим позиции, безпощадно да отстояваме реформаторските принципи и най-вече промените във вътрешната сигурност и правосъдието. Защото без законност честното забогатяване е непосилно усилие. Без истински съд няма истински бизнес. Където има корупция - няма богатство. Но реформаторският блок със сигурност няма как да бъде патерица на ГЕРБ”, заявява Кънев.

„Бунтът не е почнал, сега имаме пърформанс”, казва в интервю за „Стандарт” вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.  Профсъюзът обяви, че ще подготви общонационална политическа стачка, ако управляващите не реагират на предложението им за свикване на Велико народно събрание и нова канституция. Какво ще представлява тази стачка: Това, което стана през 1997 г. - затваряне на предприятия, на кръстовища, магистрали. Нещата ще излязат извън мащаба на София, ще се пренесат в цялата страна. Тогава беше потребна около една седмица, за да приключи всичко. Естествено нещата ще бъдат далеч по-радикални от това, което сега прилича на пърформанс, посочва Манолов. „В момента има много сериозна обществена енергия, насочена срещу статуквото. Ако нашето предложение не бъде прието, тази обществена енергия ще ескалира”, допълва Манолов.

„Вот след два месеца ще роди още по-голямо омерзение от партиите”, предупреждава в интервю за „24 часа” политологът Антоний Тодоров. Според него протестът сам по себе си не може да роди позитивна програма. Защото няма как да се случи да бъде изговорена, изградена и представена. Нужна е организация. Ако вотът е наесен, ще е по действащия Изборен кодекс, със старите партии, със същите ръководства. Тодоров прогнозира, че участието в предсрочен вот ще е около 40%. Тогава ще имаме патова ситуация, защото новото народно представителство ще е старото. Изходът е дебати, а не блокади.

Посланиците на Германия Матиас Хьопфнер и на Франция Филип Отие настояха България да се откаже от олигархичния модел на управление, а властите да се вслушат в гражданското общество. В обща позиция, публикувана от „24 часа”, те отбелязват, че доброто управление е в интерес на всички българи, а и на всички европейци.

„Европа не може да ни размахва пръст”, коментира в „Стандарт” социологът Юлий Павлов. Изказванията на посланиците Филип Отие и Матиас Хьопфнер представляват недопустима намеса във вътрешните работи на България. Те си позволяват да дават оценки за ситуацията на базата на исканията на група протестиращи, които със сигурност не изразяват интересите на целия народ, както се опитват някои да го представят. В крайна сметка това са няколко десетки хиляди души, няма да спорим точно колко, и то само в центъра на столицата. Според няколко социологически изследвания мненията на хората са разделени. Нормалното е политическите сили в парламента и тези, които имат мнозинство, да решат по какъв начин да се разреши кризата.

ГЕРБ спечели Варна, но ще има обжалване, съобщава „Труд”. Кандидатът на ГЕРБ Иван Портних печели 51,41% от вота на варненци, или 38 642 гласа. За независимия кандидат, подкрепян от БСП - доц.  Христо Бозов, са гласували 48,59%, или 36 527 души. Заради нарушения Бозов е категоричен, че не признава изборния резултат.

„Уроците от изборите във Варна”, коментира „Труд”. Частичните местни избори дадоха ясни знаци за България и трябва да се четат ясно и внимателно. Първо ГЕРБ бяха изгонени с камъни от властта. Но и на тези избори на никого не му хрумна да предложи нова визия за развитие на града и на отношение към хората. Изборите бяха взети, а не спечелени и то със срамно нисък резултат, който не дава никакъв кредит на доверие. ГЕРБ не се посвениха да приемат подкрепата на Янко Станев, който в годините на прехода е обиколил доста партии, но накрая беше освободен дори от ДПС. БСП и „Движение България на гражданите” пък бяха заедно зад общ кандидат. Ненадейната комбинация показва чисто балкански сговаряния зад пердето на публичната политика. Най-интересното събитие на изборите във Варна беше третото място на първия тур. За трийсет дни един млад, но абсолютно неизвестен кандидат от средите на бизнеса, с осем ясни като идеология център-десни партии в подкрепа, направи резултат от 17,5%. Ето я простата симбиоза между гражданско общество, дясна идеология и логичното място на предприемачите в България.

„Не очаквам касиране на вота във Варна”, казва в интервю за „Телеграф” изборният експерт Михаил Константинов. Според него жалбите и нарушенията са били в рамките на нормалното. Така че едва ли има фрапантно изкривяване на вота. Що се отнася до малката разлика в резултатите, тя не е от пряко значение за касирането. Константинов посочва, че резултатът на местните избори във Варна беше очакван. Поначало варненци заявиха, че ще гласуват слабо и гласуваха слабо. Но протестиращите в началото на годината да бяха издигнали своя кандидатура, щом не харесаха тези на партиите.

„Мост между БСП и ГЕРБ е невъзможен”, е озаглавено интервюто в „Преса” с проф. Петър-Емил Митев, политолог. По думите му публичните мостове са изгорени, а понтонен мост ще бъде гнил компромис. Лидерът на БСП Сергей Станишев беше напълно прав, когато определи управлението на ГЕРБ като разрушаване на институциите. Примирието ще означава взаимно опрощаване на грехове, т.е. да се заметат следите от безобразията, които сътвориха предишните управляващи, за сметка на запазването на властовите шансове на днешните. Ще означава не крачка към разграждане, а на утвърждаване на плутократичния модел на българската държава, отбелязва Митев.

„Новите сюжети пред старата десница”, коментира „Труд”. През последните седмици чуваме непрекъснато за нови политически проекти. До момента най-сериозна заявка като че ли дава новото обединение, познато вече като реформаторски блок. Новата стара десница получава шанса да се възползва от политическата криза. Основната цел и задача на реформаторския блок е да бъде в час с актуалните проблеми и да търси техните решения. Място за нови сюжети има. Да бъде защитник на пазара от олигархични елементи и истински да изразява интересите на малкия и средния бизнес. Да бъде бранител на демокрацията от посегателства. Да бъде контрапункт на популистките залитания, които не една партия си позволява.

„Назначенията в енергетиката са от спорни до откровено скандални”, коментира „Сега”. В условия на сериозна криза в енергетиката и колапс на цялата система най-вече заради задлъжнелите държавни дружества кадровите чистки не са добър знак. Особено ако едни откровено партийни назначения като се сменят с други откровено партийни. Вярно е, че укрепването на предприятията и съкращаването на разходите зависи от мениджмънта на компаниите. Но също е вярно, че ако министърът има визия за развитието на енергетиката, би започнал по-радикални промени. И би търсил лица, които не са били обвързвани с никакви кръгове. Често се твърди, че в енергетиката такива, поне по върховете, няма. Но докато всяка нова власт продължава практиката да върти на отговорни постове едни и същи имена, сериозна промяна в системата едва ли ще има.

На фона на оскъдния бюджет и плачевното състояние на армията новото ръководство на Министерството на отбраната пише план за покупка на ново въоръжение и техника за милиарди, пише „Сега”. Той трябва да се реализира за периода 2014-2028 г. и да покрива всички оперативни способности, които миналия месец бяха договорени с НАТО. Става въпрос за 56 цели, зад които стоят определени проекти. Те се изчисляват на 2,3 млрд. лв. Сред тях са покупка на безпилотни летателни самолети, защита на хеликоптери от РПГ, на пристанища и на черноморската граница. Само покупката на нови изтребители ще струва над 1 млрд. лв.

„Бюджетът няма нужда от актуализация, а от по-строга дисциплина”, коментира „Сега”. Аргументите на правителството за извиращи отвсякъде извънредни разходи издишат. Премиерът Пламен Орешарски каза, че правителството на Бойко Борисов е увеличило държавните дългове с 4 млрд. лева за четири години. Вярно е, но това не е аргумент сегашното правителство да прави същото и допълнително да увеличи държавните дългове. Кабинетът „Орешарски” иска да увеличи дълга с 1 милиард до края на годината. Ако продължава със същите темпове, за четири години ще натрупа 8 млрд. нови дългове. През първите месеци на годината имаше сериозно забавяне на приходите, но то беше преодоляно през април и май при служебното правителство. Това показва, че сегашното правителство, ако иска, може да направи същото - да увеличи събираемостта на данъците и да избегне проблеми с бюджета. (БТА)

Последвайте ни

Коментар