Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Протестите изправиха президента срещу управляващите партии”, е водещо заглавие в „Сега”. Президентът Росен Плевнелиев и управляващите партии влязоха в открита война вчера. Държавният глава призова за нови избори като единствен демократичен изход от политическата криза и прикани парламентарните сили да се разграничат по категоричен начин от „шпицкомандите” на „Атака” и да скъсат с политическото задкулисие. Той за пореден път застана на страната на протестиращите от 22 дни граждани и предупреди, че ако властта продължава да игнорира хората от улицата, ще плати висока политическа цена. В емоционалното си слово Плевнелиев обяви, че сам започва дебати в президентството за стъпките, които могат да подобрят българската демокрация. Изявлението му предизвика гневните реакции на БСП и „Атака”, които го обвиниха в нарушаване на конституцията и заговориха за импийчмънт. От ГЕРБ припомниха, че от самото начало са за предсрочни избори. ДПС замълча.

„Единственият ход на Плевнелиев”, коментира „Труд”. Президентът застана твърдо зад протестиращите и срещу политиците от статуквото. Противоречията в изявлението му са плод на конституцията, неясно описала функциите му и на поредната липса на добър фокус в речите му. А най-вече - на предварително изконсумирания силен ход - още в началото на кризата свали доверието си от кабинета. След него всяка крачка е отстъпление, маскирано с твърда реторика. Сега му остава само една възможност - да каже ясно и гласно „избори”. И ако му отговорят с импийчмънт, да излезе при протестиращите.

Социолози и политолози коментират изявлението на президента Росен Плевнелиев пред „Дневник”. Първан Симеонов, политолог, „Галъп Интернешънъл”: Формулировката му за избори беше по-скоро дипломатична. Тя не прозвуча толкова изчистено и ясно, а приличаше по-скоро на недвусмислен политически намек. Без съмнение президентът по този начин ще стимулира допълнително протестната вълна, особено на фона на събитията от последните дни, които приличаха на известно изтощаване на протестите. Антоний Гълъбов, социолог: Важното е, че президентът отново зае позиция. Очаквам поредния залп по президента, но заетата от него позиция в рамките на предишните му изяви го прави предвидим и постоянен, което е много важно в тази ситуация. Цветозар Томов, социолог: За съжаление, най-вероятно ще стигне още по-голямо изостряне на политическата обстановка в България - до пряк конфликт между институциите. Допускам, че  безизходицата е пълна. Не е възможно да се стигне до някакъв по-компромисен изход от тази политическа криза. Ако е така, отиваме на избори.

На четвъртата седмица от началото на гражданските протести срещу правителството на Пламен Орешарски вече изглежда без особено значение кога точно то ще подаде оставка, коментира „Сега”. Ясно е, че няма да изкара пълния си мандат. Ясно е, че политическият модел се разпада, партиите и властта са напълно делегитимирани. Сигурно е, че ще има нови предсрочни избори. А после може и още едни предсрочни. Страната е пред неизбежни и вероятно мъчителни политически трансформации. Само месец след като „дясното” умря на 12 май, „лявото” успя да се самонарани смъртоносно поради глупост и инфантилна самонадеяност. Явно предстои цялостно пренареждане на политическата система с нови политически субекти и политически лица. Как точно, кога и с кого, не е ясно. Ясно е само, че Орешарски вече не е пълноценен премиер.

Парадокс е, че недоволството в най-бедната държава в Европа не издига социални лозунги, казва в интервю за „Дума” политологът Борис Попиванов. Олигархията и бедността са две страни на една и съща монета и е добре българският протестиращ да осъзнае, че никакво освобождаване от олигархичните зависимости в политиката не е възможно, докато се запазват мизерията, безперспективността, социалната и политическата апатия. Със закони и „честни политици” само не става. Трябва да си изясним кой какво иска и кое е реалистично и полезно в нашата ситуация и в нашия геополитически контекст. А това значи да задминем периода на лозунгите и виковете и да осмислим, че без диалог и консенсуси сами, със своите ръце и гласове, ще разрушим малкото, което сме постигнали като държава в годините на демокрацията.

„Изход има”, коментира „Капитал”. Този парламент трябва да остане още няколко месеца, до изработването на нови изборни правила. Няма друг механизъм в държавата, който да може да промени изборния кодекс, освен парламента. Най-приемливият вариант би бил Орешарски да подаде оставка, а после или партиите да забавят предаването на мандатите, за да могат да изработят някакъв вариант на промени, или да бъде сформирано програмно правителство от ГЕРБ и БСП, което да е с мандат от няколко месеца. И при двата варианта трябва да е ясно, че предсрочни избори ще има скоро, за да спадне уличното напрежение и за да се даде възможност на всички формации да се подготвят за изборите. Днес диагнозата за България е тежка - страната ни е болна от неефективни институции, корупция и срастване на политиката с олигархията. Протестите обаче показват, че имунитетът, естествените съпротивителни сили на обществото все още са там. Отвращението от статуквото и последвалия гняв бяха полезна първа стъпка. Време е за следващия етап от промяната.

Улицата ще загуби следващите избори. Независимо дали те ще се случат през октомври или през май. Защото избори се печелят с пари. Със структури. С медии. А гневът на хората е непечелившо предприятие, спонтанен, пулсиращ, полифоничен, коментира „Сега”.
В дългосрочен план обаче улицата ще спечели от тази загуба. Защото днес тя води първата си ценностна битка. Защото хората, които трета седмица скандират своето възмущение от хищността на плутокрацията и от наглото политическо предателство, усетиха колективната си мощ, потопиха се в едно вълнуващо общо преживяване, обединени около емоцията на истинска морална криза. Още нищо не е постигнато, но началото на един от най-важните за гражданското общество процеси е налице.

„Референдум за предсрочен вот ще смъкне напрежението”, смята социологът Кольо Колев, изпълнителен директор на агенция „Медиана”. В интервю за „24 часа” той казва, че е добре да се даде известен толеранс на управлението и да се запита суверенът иска ли предсрочен вот, или тази власт да остане. Според проучване 18,8% искат предсрочни избори догодина, а 27,4% - веднага. 41,2% ще решат, след като видят как работи това правителство. Не се предлага никаква алтернатива извън ГЕРБ и БСП, които губят част от подкрепата си. Някои се оглеждат за алтернатива вдясно. Може и да се появи, но не и при избори веднага. Може да са повтори картината от 12 май, прогнозира Колев.

„Ще имаме ли нормално МВР”, коментира в „Труд” Николай Радулов, бивш секретар на МВР. Той отбелязва някои стъпки за оптимизиране на дейността и управлението на МВР. Изваждане от структурата на министерството на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, тел. 112, звената за българските документи за самоличност. Ревизиране на съществуващата база данни в министерството - има такива, които не са гарантирани срещу злоупотреба. Създаване на единна система за съхранение на доказателствата. Анализ и преразглеждане на системата за регистрация на престъпления.

Близо 675 000 българи обмислят да емигрират в чужбина, търсейки обучение или работа, пише на първа страница „Труд”. Около 193 000 от тях смятат да се установят трайно зад граница в следващите години, показва проучване на социологическата агенция „Афис”. Бягат висшисти и хора без никаква квалификация, които очакват, че в чужбина ще бъдат наети бързо и ще изкарват в пъти повече пари, отколкото у нас. Новите емигранти се насочват основно към Германия и Великобритания.

България е най-евтината дестинация в Европа и интересът към нас като място за туризъм не спира да расте, пише „Монитор”. Това съобщи Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Постигнахме синхрон между качество и цена на продукта, разполагаме с материална база, която е нова, и това се харесва на туристите. През 2013 г. очакваме да надхвърлим миналогодишния оборот от 3 млрд. лв., твърди експертът. По данни на БХРА само 10% от него се формира на зимните курорти, 70 на сто се прави на морето. Изненадата на годината е интересът на французите към българския културен туризъм. През септември забележителностите ни ще бъдат включени във френски туристически каталози. (БТА)

Последвайте ни

Коментар