Преглед на печата

Преглед на печата

Орешарски да каже каква е подмолната сделка, заради която държи да стои на власт, коментира „Сега”. Новият премиер, фиксиран със стъклен поглед в някаква неизвестна за нас точка в неясното бъдеще, продължава да настоява, че трябва да му дадем шанс да се докаже и че има желание да изведе страната ни на твърда пътека. Днешното правителство иска доверие на вересия, след като още в първите си дни показа, че няма и една дума, за която да му се повярва. Поредното тупане на топката и размотаване в очакване енергията на протеста да стихне са цинични. Но - след като се правят с такава упоритост, вероятно зад тях се крие някаква сделка. И тази сделка трябва да се довърши независимо от цената за хората. Каква е сделката - Орешарски да каже. Защото близо месец след назначаването му правителството не е комплектовано, екипите на министерствата не са комплектовани, държавната администрация е блокирана и нищо не върши.

„Имам ясен план. Но трябва да спре конфронтацията", заявява в интервю за „24 часа” министър-председателят Пламен Орешарски. По думите му за определен брой месеци могат да се свършат много неща. Планът за действие до края на годината вече бе одобрен от парламента. „Към него можем да добавим редица подобрения в нормативната рамка на условията за правене на бизнес, възстановяване на конкурентната среда и по-ефективна защита на потребителите", посочва Орешарски. "Не се чувствам завидим от никого и в същото време аз и кабинетът сме зависими от необходимата парламентарна подкрепа”, казва премиерът. И допълва, че са важни прагматичните решения, без идеологически догми.

„Засегнахме интереси за 1 млрд. лв.”, посочва в интервю за „Труд” лидерът на БСП Сергей Станишев. Става дума за огромни интереси в областта на енергетиката. Досега водещи са били интересите на частни структури, а не общественият интерес. Засягат се интересите на ЕРП-тата, на собствениците на ВЕИ-та и ТЕЦ-ове. Става дума за интереси в размер 1 млрд. лв. годишно. „Кое правителство е правило това? Това е революционна стъпка. Правят се усилия да се преодолее огромната пропаст между политическите партии и гражданското общество", отбелязва Станишев. Според него трябва постепенно да се оздрави цялата обществена атмосфера и да се разбие влиянието на непублични интереси върху политиката и институциите. А избори наесен означават хаос, икономическа дестабилизация и връщане на ГЕРБ на власт. "Това няма да допуснем”, заявява Станишев.

„Какво искаме от политическата система”, коментира „Труд”. Тежкият проблем на България, както и много други места по света днес, е управляемостта на обществото. Няма правилна и неправилна демокрация, както ни убеждават политолозите. Има форми на власт, които се признават за легитимни, и такива, които не се признават. Стъпките, които трябва да направим, са в посока на това самите ние да бъдем способни да признаем една власт, която се съобразява с тях. Ключа към съвременната криза държим ние, не те: трябва ясно да дефинираме при какви обстоятелства ще ги приемем за легитимни. Какво очакваме да ни съобщават, колко често да се допитват до мнението ни, при какви нарушения да се оттеглят. Не може всичко, не може веднага, не може непрекъснато.

„Новата фаза на протеста”, коментира „Капитал Daily”. Тя има три важни характеристики. Първата е, че защитата на статуквото вече се сведе до тактиката „всяка нелепост може да се каже, стига от нея да следва оставането ни на власт". Сред топ глупостите е тази, че протестите са организирани от енергийни компании, страхуващи се от намаляването на цената на тока. Втората характеристика е международното измерение, което кризата в България придобива. Досега БСП и ДПС успяваха да скрият истинската роля на „Атака” в тяхното управление, но вече и ПЕС, и ЕНП знаят за какво наистина става дума. Това означава, че правителството трябва спешно да се отърси от Волен Сидеров било чрез голяма коалиция с ГЕРБ, било чрез разцепване на „Атака” (или ГЕРБ) с цел привличане на „независими” депутати. Тези опити няма да проработят, обаче. Третата характеристика е най-важната: острата нужда от позитивно очертаване на алтернативите. Ясно е вече, че краят на кризата ще дойде с предсрочни парламентарни избори и политическите сили трябва се подготвят за това.

„Протестите ще ескалират”, прогнозира в интервю за „Преса” социологът проф. Георги Фотев. Сега протестът е мирен, наблюдаваме удивителен самоконтрол на протестиращите. Сред тях видяхме лица на уважавани личности - на писатели, на хора на изкуството, на духа. Властта трябва да разбере, че този дух на улиците не може да бъде убит. Никакъв изход няма българското национално и политическо общество освен нови избори. Сега не е моментът да се правят генерални промени в Изборния кодекс. Трябва да се направят корекции, които да постигнат само едно - честни избори.

„Никой няма да спечели от предсрочен вот”, казва в интервю за „Монитор” социологът Живко Георгиев. Според него следващият парламент ще бъде почти като сегашния. Към четирите партии - ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака” може би ще се присъединят Националният фронт за спасение на България, а също и новата дясна коалиция, ако не се разпадне дотогава. ГЕРБ може да има шанс да получи най-много гласове и да има най-много депутати, но е много далеч от абсолютното мнозинство. „Моята прогноза е, че по-скоро би се съхранило сегашното статукво. И протестите ще продължат”, казва Георгиев.

Щабът от анализатори на „24 часа” коментира: Могат ли ГЕРБ и БСП да работят заедно? Васил Тончев, социолог: „Не могат да работят заедно - разривът между тях е много голям. За първи път имаме смяна на властта, при която новата власт не иска да покрие гафовете на старата и иска да започне наново”. Проф. Драгомир Драганов: „БСП и ГЕРБ трябва и могат да работят заедно. Защото това е голямата коалиция. 1,1 млн. плюс 950 000 - това е сумата от гласовете на двете партии на последните избори. А Борисов да не се прави на обидено дете. Нека се върне в парламента. Това е единственият начин да се махне Волен, който ходи по главите на цялата държава”. Румяна Коларова, политолог: „В момента в лагерите на БСП и ГЕРБ напълно изключват тази възможност. Докато всички извън тях я приемат като необходимо условие и симптом за нормализация. ГЕРБ трябва да се осъзнаят, че бързите избори са политически непостижими при остра конфронтация. От своя страна БСП пък също трябва да осъзнае, че загубата, която партията търпи от агонията на кабинета „Орешарски”, е изключително тежка”.

„Супер Волен за супердържава”, коментира „Сега”. Волен Сидеров настоява за държава, която е съсредоточила в ръцете си почти всичко и която носи отговорност за всичко и поради това има право на всичко, включително да се разхожда с палка и пистолет по улиците и да нахлува в телевизионни студия. Минимум държава срещу максимум държава: настоящите протести са като че ли първият осезаем опит за реално децентрализиране на прекалено централизираната българска държава. Чиято супер централизираност като че ли тъкмо Супер Волен най-настървено се опитва да спаси.

„Десницата с гръбнак от граждански организации”, е озаглавено интервюто в „Стандарт” с лидера на „Движение България на гражданите” Меглена Кунева. Тя посочва, че обединение в дясното пространство е възможно. То е основано на прозрачност, ясна разделителна линия между бизнес и политика, спокойствие за бъдещето у хората. На България й трябва политическа иновация. Тя минава през това партиите да отстъпят назад и съзнателно да дадат пространство на гражданското общество. Партиите могат и трябва да представляват гражданските организации без гордост и предразсъдъци, смята Кунева.

„Свиреп дъжд”, коментира „Дума”. Варненци, които през февруари върнаха надеждата на българите за будно гражданско общество и всяка вечер по 20 000-30 000 души протестираха в студа, вчера се „уплашиха” от свирепия летен дъжд. Безпрецедентно ниска избирателна активност, заключиха статистиците. Към 13.30 ч. бяха гласували едва 8,59 от имащите право на глас 300 000 избиратели. Преди 6 години са били поне с 5 на сто повече. Надеждите във вечерните часове активността да се повиши тлееха, но към 18.00 ч. наблюдателите бяха категорични, че 36% от 2003 г. са непостижима цел. Варна, какво стана? Разполагахте с петима партийни и четирима независими кандидати за кмет на морската столица? Говорете, защото мълчанието ви може да се окаже знаково! Нима искате предсрочен парламентарен вот с активност и резултати като вашите?

Кризата задълбочи пропастта между столицата и другите области. Пазарджик, Видин и Силистра драматично изостават, пише „Сега”. Софиянци са с най-високи и с най-бързо растящи доходи в България и нито една област няма шансове да ги догони в обозримото бъдеще. Кризата е задълбочила неравенствата между регионите, като единствено Стара Загора хипотетично може да настигне столицата, при това след около век и половина. Това разкрива проучване на Института за пазарна икономика, което обхваща 10-годишен период. Изследването потвърждава извода, за който работодателските организации отдавна говорят - има по-бедни области, за които вдигането на минималната работна заплата е унищожително за бизнеса и особено за по-малките фирми, които едва кретат и трудно плащат на работниците си. Въпреки това в спешните мерки на кабинета „Орешарски” се предвижда евентуално налагане на пореден скок на минималната заплата - от 310 на 340 лева, от 1 октомври.

„Управляващите пак дишат праха на пазара”, коментира в „Сега” Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика. Лошото управление на държавните компании в България е почти даденост дали поради некомпетентност и корупция (ВМЗ-Сопот), дали заради недалновидна политика в даден сектор (НЕК), дали защото приходите от тях трябва да запълват бюджетни дупки (увеличаване на дивидентите, които плащат на държавата от 50% на 80%). Изходът обаче не е да се дадат повече пари на тези компании, защото това би означавало с моите и с вашите пари да се плащат грешките и злоупотребите на хора, които нито сме избирали, нито ни се отчитат, нито можем да контролираме. Това, което може да се направи, е държавните компании да бъдат освободени от несвойствени и неефективни дейности, както и от активи, които не се използват - недвижими имоти и транспортни средства. Резултатът ще бъде по-добро финансово състояние на компаниите, а оттам и по-висока стойност за бъдещи инвеститори. Следващата крачка е те да се приватизират.

„Ако не се съобразяваме с природата и икономиката, ще катастрофираме”, предупреждава в интервю за „Новинар” енергийният експерт проф. д-р Атанас Тасев. Той коментира промените в Закона за енергетиката от миналата седмица. Според него започна прилагането на европейския модел за изчисление и плащане на тези услуги. Средната класа и богатите ще трябва да понесат тежестта на по-скъпото плащане на енергия. Тя все пак си остава най-ниска сред всички останали държави в ЕС. „Ако фалираме нашата енергетика, то ще трябва да внасяме и купуваме отвън енергия, а това няма да ни е по-изгодно. Затова е по-добре да си крепим енергетиката. И съм категоричен, че първите мерки, които се вземат от правителството ни в енергетиката, са правилни. Просто трябва да му се даде шанс да работи спокойно. Има природни и икономически закони, които действат независимо от нашите намерения и желания. А ако не се съобразяваме с тях, можем да катастрофираме”, казва Тасев. (БТА)