Българската позиция по време на израело-ливанския конфликт не излезе извън рамките на дипломатическата вежливост и добрия тон. Министерството на външните работи „осъди агресията” в Близкия Изток, без обаче да уточнява конкретно чия агресия – тази на “Хизбула” или на израелската армия, която в рамките на месец, погреба над 1000 невинни и почти унищожи столицата на Ливан. Колкото и странно да ви изглежда тази на пръв поглед безлична позиция, може да донесе доста дивиденти за България.
Израел удари Ливан, точно когато малката страна се подготвяше за истинско възраждане на туристическата си индустрия. Очакваше се това лято, тя да бъде подсилена от парите на около два милиона туристи. Заради военните действия обаче празни останаха новите петзвездни хотели от веригите “Монро”, “Принтаниа” и “Бристъл”; опустяха плажовете, ресторантите и нощните клубове; войната нанесе смъртоносен удар дори върху набиращия скорост музикален фестивал “Бейтъдин”, които миналата година бе открит лично от Пласидо Доминго и Елтън Джон.
Явно, възраждането на туризма в Ливан се отлага за няколко години. Следователно стотици хиляди платежоспособни араби и европейци търсят нови туристически дестинации.
Защо и България да не е сред тях?
Привличането на туристи от арабския свят би било нещо ново за родната туристическа индустрия и промоцирането на страната ни в държави като Саудитска Арабия, Бахрейн или Кувейт би донесло сериозни ползи за икономиката ни.
Туристите от арабските държави са по-особена категория, която може да бъде привлечена у нас единствено чрез реклама от наша страна, казва по темата заместник-министърът на външните работи Гергана Грънчарова: „В този смисъл, аз виждам много по-активна работа от страна на частния сектор у нас – туристически, туроператорски, а защо не и брокерски в сферата на недвижимите имоти”.
Статистиката свидетелства за засилващ се интерес към България в някои богати арабски страни. В Обединените арабски емирства, например, броят на издадените визи за България през първите шест месеца на тази година се е удвоил в сравнение с предходните шест години взети заедно. Според генералния ни консул в Дубай Милен Керемедчиев, последните събития в Близкия Изток дават безценен шанс на България.
„Арабите са хора, които харчат стотици евро на ден, само и само да си изкарат хубаво. Освен това, докато почиват, те винаги са бизнес ориентирани – гледат да закупят имот, да регистрират фирма, да направят търговия, да инвестират”, споделя собствените си наблюдения бившият министър на икономиката.
Дали обаче България има какво да предложи на богаташите от Персийския залив?
Със сигурност, планинските курорти и СПА-съоръженията биха били обект на интерес от страна на арабските туристи. Но… на пръв поглед новите петзвездни хотели по морето и планините ни, които са супер луксозни за българския стандарт, а и за германските пенсионери, в никакъв случай не могат да отговорят на мегаломанския вкус на най-богатата част от арабите.
Румен Драганов, консултант на Националния борд по туризъм, вижда именно в това един от големите проблеми на България: „Туристите от арабските страни са свикнали да харчат суми от порядъка на 10, 15, 20, в някои случаи до 50 хиляди евро на ден. Това означава, че пазарът трябва да им предложи достатъчно на брой продукти, които да бъдат на стойности, близки до тези, които са по техния джоб. За съжаление нашият пазар не предлага скъпи стоки, развлечения и хотели на нивото на Париж, Лондон, Рим, Швейцария или Италия. Обикновено хотелът, който приема турист, склонен да похарчи само днес 10-15 хиляди евро, само във фоайето си има произведения на изкуството за няколко милиона евро”.
Тогава когато някой иска да вземе пари от богат човек, трябва да му създаде такава обстановка наоколо, която да не е евтина, а да е изградена от качествени неща, които видимо струват скъпо.
От всичко казано дотук, можем да направим заключението, че привличането на богати туристи от арабските страни, какъвто шанс България има, изисква много сериозен финансов ресурс. Войната в Ливан със сигурност предизвика големи размествания в туристическите характеристики на региона, така че въпрос на приоритети и инвестиции е България да погледне по-сериозно на възможностите за печелене на пари от и без това непрекъснато поскъпващия петрол.
За връзка с автора: sveivanov@abv.bg
