Победата на десницата на втория тур на парламентарните избори във Франция възнаграждава стратегията на Никола Саркози, който получи мнозинство в парламента за следващите пет години, макар че ще има срещу себе си социалистическа опозиция, по-силна от очакваното.
Победата на партията на Саркози Съюз за народно движение /СНД/ не е толкова разтърсваща, както се очакваше. Френският президент обаче все пак разполага с абсолютно мнозинство, за да започне реформи, които биха могли сериозно да променят Франция.
Анализаторите подчертават "тактическата ловкост" на Саркози, която позволи на неговия лагер да запази властта след 12 години президентско управление на Жак Ширак и пет години на дясно правителство, станало непопулярно.
Политологът Филип Бро говори за печеливша комбинация. "Саркози въплъти едновременно стремежа към повече сигурност, суровост и т. н., и, от друга страна, твърде успешно желанието за промяна и скъсване" - чак дотам, че да направи левицата да изглежда по-демодирана от десницата, отбелязва Бро.
След като маргинализира крайнодясната партия Национален фронт на Жан-Мари льо Пен, като отне електората й и си присвои риториката за една отчаяна от неовладяната имиграция Франция, Саркози се обърна от избирането му насам към центъра. 
Този, който се е превърнал в символ на една освободила се от комплексите си десница, направи свой лайтмотив отварянето, като вкара в правителството няколко личности от левицата и центъра. Повери министерството на външните работи на социалиста Бернар Кушнер - назначение, което според проучване на общественото мнение има подкрепата на 74 на сто от французите.
"Доверието, което французите ми засвидетелстваха, ме задължава да гарантирам многообразието, да гарантирам отварянето, да гарантирам обединението", наблегна още тази седмица Саркози, който обеща да отиде още по-далеч при бъдещите назначения в правителството на хора извън СНД.
Отварянето позволи на президента да "довърши победата" и целеше на първо място да "неутрализира главната критика на лявата опозиция", която се оплакваше от монополизирането на властта, подчертава политологът Етиен Швайсгут.
Според първите анализи на неделния вот обаче избирателите изглежда в крайна сметка са чули призивите на социалистите за опасностите от една концентрация на властите в ръцете на Саркози.
Политологът Жан-Люк Пароди обръща не по-малко внимание на тактическата ловкост на едно отваряне, при което президентът нито е дал, нито е обещал нещо, като е останал на нивото на символиката и стремежите на хората.
Една ловкост, която за момента му печели голям авторитет сред последователите м
у, отбелязва Филип Бро.
Според него стратегията на Саркози цели да му създаде образ на възможно най-легитимен президент, за да може да реформира пенсионната система, трудовият кодекс и висшето образование. Като се има предвид големия брой реформи, предвидени за след края на ваканционния период през септември, може да се очакват демонстрации.
Мнозинството на отварянето тогава ще се изправи пред предизвикателството на реалността, с поредицата от разочарования и дезертьорства, които по правило съпровождат политиката на крайно разнородни обединения, прогнозира Бро. /БТА/
Този, който се е превърнал в символ на една освободила се от комплексите си десница, направи свой лайтмотив отварянето, като вкара в правителството няколко личности от левицата и центъра. Повери министерството на външните работи на социалиста Бернар Кушнер - назначение, което според проучване на общественото мнение има подкрепата на 74 на сто от французите.
"Доверието, което французите ми засвидетелстваха, ме задължава да гарантирам многообразието, да гарантирам отварянето, да гарантирам обединението", наблегна още тази седмица Саркози, който обеща да отиде още по-далеч при бъдещите назначения в правителството на хора извън СНД.
Отварянето позволи на президента да "довърши победата" и целеше на първо място да "неутрализира главната критика на лявата опозиция", която се оплакваше от монополизирането на властта, подчертава политологът Етиен Швайсгут.
Според първите анализи на неделния вот обаче избирателите изглежда в крайна сметка са чули призивите на социалистите за опасностите от една концентрация на властите в ръцете на Саркози.
Политологът Жан-Люк Пароди обръща не по-малко внимание на тактическата ловкост на едно отваряне, при което президентът нито е дал, нито е обещал нещо, като е останал на нивото на символиката и стремежите на хората.
Една ловкост, която за момента му печели голям авторитет сред последователите му, отбелязва Филип Бро.
Според него стратегията на Саркози цели да му създаде образ на възможно най-легитимен президент, за да може да реформира пенсионната система, трудовият кодекс и висшето образование. Като се има предвид големия брой реформи, предвидени за след края на ваканционния период през септември, може да се очакват демонстрации.
Мнозинството на отварянето тогава ще се изправи пред предизвикателството на реалността, с поредицата от разочарования и дезертьорства, които по правило съпровождат политиката на крайно разнородни обединения, прогнозира Бро. /БТА/
