Обама – от борец за промяна към прагматик
Обама – от борец за промяна към прагматик / снимки: БГНЕС

Подборът на опитните центристи Хилари Родам Клинтън, Робърт Гейтс и Джеймс Джоунс начело на екипа по национална сигурност на новоизбрания президент Барак Обама сочи, че по отношение на Ирак новият главнокомандващ може да предприеме по-умерен курс към прекратяване на американското военно участие от този, който декларираше по време на кандидат-президентската си кампания.

Изборът на Обама подава сигнал за по-прагматичен, по-малко идеологичен подход към утвърждаването на американското лидерство в света. Съобщавайки, че се е спрял на Клинтън за държавен секретар и че Гейтс се е съгласил да остане министър на отбраната – с Джоунс като съветник по националната сигурност в Белия дом – Обама заяви, че нарочно се е обградил със "силни личности със сериозни мнения". И в същото време даде ясно да се разбере, че когато ножът опре до кокал, той ще бъде човекът, който ще взема трудните решения.

Гейтс по-специално се противопоставяше на определянето на фиксиран краен срок за изтеглянето на американските военни от Ирак, но също така подчертаваше необходимостта от преминаването на американската военна мисия от бойни действия към подкрепа за иракските сили. Гейтс споделяше и виждането на Обама, че някои ресурси, които сега са в Ирак, трябва да бъдат прехвърлени в Афганистан.

Обама вероятно ще разчита на Джоунс, който е прекарал 40 години в морската пехота, но никога не е служил в изпълнителния клон на властта, да положи основата на новия екип, комбинирайки вижданията на Клинтън и Гейтс.

В интервю за АП малко след като Обама оповести избора си в Чикаго, Джоунс заяви, че се чувства добре подготвен за очакваната си роля да изгражда консенсус между ключовите фигури в екипа по националната сигурност.

"Винаги съм смятал, че колкото по-висок пост заемам, дори и в армията, толкова по-важно става умението да накараш хората да се почувстват, че участват в решаването на проблема. Постигането на консенсус е важно. В края на краищата, когато ти е нужно решение, трябва да можеш да отидеш при шефа и да му кажеш: "Окей, ето така стоят нещата, това са възможностите и това е моето предложение – как искате да постъпя?", обяснява Джоунс.

Лорън Томпсън от Института "Лексингтън" – вашингтонски изследователски център – смята, че комбинацията между Клинтън, Гейтс и Джоунс изглежда пасва добре на обещанието на Обама да бъде прагматичен, когато става дума за решения за използването на военна сила и изграждането на чуждестранни съюзи. "Тонът е центристки и неидеологизиран, което е значителна промяна в сравнение с администрацията на Буш", каза той.

В по-младите си години в морската пехота Джоунс, сега 64-годишен, е бил известен на някои като Ястреба – само че не като отражение на вижданията му за отбраната, а като коментар за забележителния му нос. Днес той по общопризнато мнение е смятан за партийно неутрален – по време на кампанията неофициално съветваше и Обама, и Джон Маккейн.

Гейтс, макар и тясно свързан с републиканската администрация, е служил в Белия дом и при демократически президентства. На пресконференцията си в Чикаго Обама заяви, че е поканил Гейтс да остане в Пентагона не заради партийната му принадлежност, въпреки че е обещал да включи републиканец в кабинета си.

"Важното е, че не съм се занимавал да проверявам партийната регистрация на хората.Това, което преди всичко ме интересуваше, бе дали могат или не да служат на интересите на американския народ", заяви Обама. Новоизбраният президент обяви, че скъсва с досегашната практиката и създава разнообразен екип от лидери за националната сигурност. "Една от опасностите в Белия дом, съдейки от познанията ми по история, е че попадаш в капана на груповото мислене, и че всички се съгласяват с всичко и няма дискусия и различни становища. Така че възнамерявам да приветствам енергичните дебати в Белия дом", обеща той.

"Но разберете, че аз ще определям политиката като президент. Аз ще бъда отговорен за визията, която ще ръководи този екип, и ще очаквам от него да реализира тази визия, след като решенията са взети", подчерта бъдещият президент.

Обама каза, че възнамерява да се придържа към предизборното си обещание да изтегли американските части от Ирак най-късно до 16 месеца след встъпването си в длъжност. Но също така изглежда си остави място за маневриране по въпроса за сроковете.

"Смятам, че 16 месеца са точната времева рамка. Но както винаги съм казвал, ще се вслушам в препоръките на моите военни командири. Приоритет номер едно за мен ще бъде да се погрижа нашите военни части да останат невредими в тази преходна фаза, а иракският народ има правителство, което поема по-голяма отговорност за неговата сигурност", заяви Обама.

В интервюто за АП Джоунс заяви, че енергетиката – включително американската зависимост от външни източници на петрол – заслужава да играе по-голяма роля при определянето на политиката и взимането на решения от американското правителство за националната сигурност. Това е в тон с едно от основните послания на Обама по време на неговата кампания.

"Националната сигурност е по-широко понятие през 21 век и не се свежда само до Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерство на отбраната. Трябва да включва и енергетиката", заяви Джоунс.

Той подчерта, че независимо от драстичния спад на цените на бензина през последните седмици може да се очаква, че администрацията на Обама ще продължи да фокусира вниманието си върху търсенето на дългосрочна политика за енергийна сигурност.

"Ние сме в енергийна криза. Ще бъде глупаво да отклоним вниманието си от проблема и да заявим, че вече няма енергийна криза. Защото тя е факт. Тя е част е от периметъра на националната сигурност и ще бъде третирана като такава. Обхватът на темите на национална сигурност ще се разшири и ние ще се опитаме да създадем екип на Съвета за национална сигурност, който отразява тази нова реалност", заяви Джоунс. (БТА)
Последвайте ни

Коментар