Населението на България продължава да застарява и намалява. В това обаче няма нищо неестествено - демографската криза има негативни последици, но носи и шансове, твърди професор Марта Сугарева.
Населението на България се топи с около половин процент годишно и това е така вече четвърт век. Но анализът на демографските индикатори трябва да се прави внимателно, казва по този повод професор Марта Сугарева и обяснява: "Общата раждаемост в България - около 10 деца на 1 000 жители, е сред най-ниските в Европа. Но при изчисляването на този индикатор се взима предвид общият брой на населението, а това размива картината на раждаемостта. Далеч по-стойностен за анализите е т.нар. тотален коефициент на плодовитост, който дава представа за средния брой на децата, които ражда една жена. По този показател ситуацията с раждаемостта в България дори бележи подобрение", сочи професор Сугарева.
Данните за миналата година сочат, че тоталният коефициент на плодовитост в България - средно 1,5 деца - се е повишил с 20 процента в сравнение с 2001 година. По този показател България стои добре на фона на съседите си - на едно и също ниво с Македония, а Гърция, Сърбия и Румъния са на нивото на България от 2001-ва. Според професор Сугарева големият проблем на раждаемостта в България не е толкова в намалението й, колкото в бума на ражданията в детска и тийнейджърска възраст. По честота на ражданията в ранна възраст, особено до 15 години, България държи истински черен рекорд сред европейските страни - явлението "деца раждат деца" се среща в България средно шест пъти по-често, отколкото в която и да е друга европейска държава.
Шансовете на кризата
Един от шансовете, които дава демографската криза, е възможността за корекция на провежданата в продължение на десетилетия погрешна демографска политика в България, твърди професор Марта Сугарева.
"Натрапената от комунизма политика се крепеше на принципа, че държавата трябва да дава пари на майките и на семействата, в които се раждат деца. Тази политика създаде сред няколко поколения илюзорната представа за задължението държавата да се грижи за децата до степен, че да е отговорна дори за възпитанието и реализацията им в живота", припомня експертката по демография.
Към това се прибавя още един неблагоприятен синдром, разпространен главно сред ромите. Той е свързан с нагласата, че именно държавата ще се погрижи за децата им, стига те да ги родят. "Така раждането на деца се превърна в средство за препитание на самите родители, които вместо да си потърсят работа, се стремят да раждат деца, които от своя страна също започват да раждат колкото се може по-рано. Така не само нараства броят на социално слабите и бедни хора, но се задълбочават и социалната изолация, сегрегацията и междуетническите конфликти", изтъква професор Марта Сугарева, като паралелно посочва, че ромската раждаемост постепенно се доближава като равнище до раждаемостта при останалите етноси.
По-малко хора - по-добър живот
Непрекъснатото намаление на числеността на поколенията в България не е непременно зло. Популациите имат способността да се саморегулират и в демографската история има много примери за това - периодите на свръхемиграция се сменят с времена на реемиграция, казва професор Марта Сугарева.
Американският икономист Ричард Истърлин, известен с тезата си за липсата на връзка между богатството и щастието, твърди, че по-малобройните поколения се радват на по-висок просперитет и жизнен стандарт. Причината е в съвпадението във времето на икономическите и демографските цикли на регрес, застой и прогрес. Респективно родените във времена на рецесия малобройни поколения в периода на съзряването си се оказват в по-комфортна среда за развитие заради повишеното търсене на ограничените човешки ресурси. "България има шанс и с по-малко българи", заключава професор Марта Сугарева.
