Коментар

Недосегаемите

17 май 2007 11:00

Само 72 часа преди първите избори за български представители в Европейския парламент, насред центъра на София, в лоното на Темида – Съдебната палата, се разигра небивало по размерите си зрелище. Вероятно всички сте разбрали, че легендарният Младен Михалев-Маджо, този така ценен за отечеството ни българин, благоволи да се прибере на родна земя и да даде свидетелски показания за едно от многото показни убийства в последните години – това на Милчо Бонев, по прякор бай Миле (в тази история главните действащи лица са с прякори).

В първата част на представлението Съдебната палата е обкръжена от полиция, по етажите са разположени страховити бодигардове, както се казва – пиле не може да прехвръкне. Всички са в очакване на височайшия свидетел. Маджо е призован в 9.30, но нали отдавна не се е прибирал в България, не знае човекът, че в столицата има задръствания. Трафикът го принуждава да закъснее с 3 часа за съдебната зала, в която по обяд влиза през служебния вход, който пък се ползва от магистрати и служебни лица (нали за това е служебен). Та, в ролята си на зорко пазено служебно лице, Михалев прекрачва в залата под блясъците на камери и фотоапарати, театрално размахва ръце като същински Силвестър Сталоун, показва бляскава холивудска усмивка и с добре поставен глас пита множеството „Ето ме, доволни ли сте?”

Е, как да не сме доволни?

Но преди да подчертая доволството на всички зрители на този спектакъл, ще спомена и другата малка подробност от пейзажа. Държавната охрана (хора с надпис „Police” на жилетките) междувременно набива 55-годишният фотожурналист Емил Иванов, защото той има наглостта да си заработва заплатата, снимайки най-пазения човек в България. 55-годишният фотограф, който е снимал военни конфликти, плаче като дете от гняв и унижение пред камери и микрофони, а „анонимни източници” от съда и МВР обясняват, че срещу Маджо имало сигнал за покушение и за това го пазят. И пазейки го, пътьом набиват човека.

Та, как да не сме доволни? Разбира се, че сме доволни, че главният герой, Недосегаемият, Маджо, е безценното свидетелство на българската правна система за разкриване на кой знае какви мистериозни дела. Доволни сме, че го пазят, че той е жив, че за него се създава безпрецедентна суматоха, защото той е важен за европейското бъдеще на България. Е, питаме се понякога, дали пък не са били важни убитият онзи ден бизнесмен Александър Тасев, застреляният миналата седмица председател на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков, покойните Иван Тодоров-Доктора, Стоил Славов, Дмитрий Минев-Руснака, Георги Илиев и брат му Васил, Иво Карамански, Поли Пантев, Илия Павлов...и още десетки знайни и незнайни герои, паднали жертва на прехода... Ама пак сме доволни. Защото полицията бди. Защото българският съд позволява на един „добре облечен бизнесмен” да му се подиграва, твърдейки, че е закъснял с три часа за съдебно заседание, защото е попаднал в задръстване. Защото просто няма как да не сме доволни, че живеем в държава, която не само, че не може, но и не иска да ни покаже, че е справедлива.

Имам няколко въпроса към т.нар. правови органи в Република България:

1. Кой и защо е наредил/позволил Съдебната палата да бъде окупирана от полиция и гардове заради един обикновен свидетел по дело за убийство?

2. Същото ли е отношението към други свидетели, които закъсняват за съдебно заседание?

3. Ако Младен Михалев-Маджо не е обикновен свидетел, кое му е необикновеното? Всеки човек в България има право да знае това, след като пред очите на всички ни държавата показа, че най-скъп й е именно той. Добре, де, след Джордж Буш.

4. Кой, освен магистратите има право да влиза и излиза през служебния вход на Съдебната палата?

5. С какво Маджо е по-важен от всички останали свидетели по „знакови” дела? (За по-късопаметните да припомня, че само преди няколко седмици в дома й беше застреляна Йорданка Запрянова, също „важен” свидетел по „важно” дело – това за финансови измами и облагодетелстване срещу Емил Банев - Брендо. Нея държавата не я пазеше.)

6. Какъв знак към всеки отделен български гражданин е зрелището в съда? Дали пък държавата не пази най-зорко онези, набедени за кукловоди на мафията? И дали пък не ги пази, защото те имат своите могъщи покровители в министерствата, в съдебните зали, в прокуратурата?

7. Случайност ли е, че преди две години, същият фотограф, Емил Иванов е бил заплашен от Маджо, при опита на Иванов да го снима при влизане на важно футболно събитие?

И, ако тези въпроси се струват някому лаишки и непрофесионални, последният е откровено такъв:

Господа полицаи, не ви ли беше срам, докато гледахте плачещия 55-годишен фоторепортер, който си е вършел работата и когото сте набили с палки без да ви мигне окото? Със същото усърдие ли биете изнасилвачи на малки деца, крадци на кокошки или пък може би някой като Митьо Очите?

Къде е сега Франко Фратини, пазителят на европейското правосъдие и вътрешен ред, къде са всички евроексперти, евронаблюдатели, еврочиновници, които така зорко следят за правовия ред в България? Къде са, да чуят оня позастарял виц от началото на управлението на правителството на Сергей Станишев.

- Що е то МВР?

- Е, как що е то? – „Маджо вика Румен”

Недосегаемите