Най-новият гаф на Ширак
Най-новият гаф на Ширак / снимка: БГНЕС

Френският президент Жак Ширак не е първият държавник, който губи форма в края на дълго управление, но неотдавнашното му намерение, от което впоследствие се отказа, да изпрати външния министър Филип Дуст-Блази в Иран този месец е краен пример за този синдром.

В миналото дори когато Ширак следваше политика, която не се харесваше на съюзниците му или на вътрешнополитическите му съперници, тази политика рядко бе лишена от логическа последователност. Но дори и собственото му външно министерство "се запъна" пред идеята да изпрати първия си дипломат в Техеран в момент, когато Иран се опитва да се изплъзне от санкциите на ООН, които бяха гласувани единодушно от Съвета за сигурност.

Всъщност Франция отначало искаше още по-строги санкции от тези, които в крайна сметка бяха приети. Заедно със своите европейски, арабски и американски съюзници Франция се стреми да убеди Иран да преустанови обогатяването на уран и да договори споразумение, за да изпълнява задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Мотивацията на Ширак за мисията на Дуст-Блази бе да получи помощта на Иран за запазване на правителството на ливанския премиер Фуад Синьора, подложено на атаки от опозицията. Ливанският съюзник на Иран - шиитското движение Хизбула оглавява демонстрации, чиято цел е да свалят от власт кабинета на Синьора.

Освен традиционния интерес на Франция към Ливан като нейна бивша колония, Ширак в случая има и личен интерес. Движението Хизбула настоява да получи роля в правителството, която би му позволила да наложи вето над ливанското сътрудничество със съда на ООН, от който се очаква да подведе под отговорност Сирия за убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири. Харири беше близък приятел и поддръжник на Ширак.

Ширак в крайна сметка бе разубеден да изпраща външния си министър в Иран за сделка по ливанския въпрос, но не от своите дипломати или от администрацията на Буш, а от правителствата на Саудитска Арабия и Египет. Ролята им е знакова, защото подчертава непоследователността на плана на Ширак за сделка с Иран за Ливан. Саудитците и египтяните също подкрепят правителството на Синьора като преграда срещу иранското и шиитското влияние в една арабска страна. Но тези сунитски арабски държави са също толкова загрижени да попречат на Иран да се превърне в ядрена сила и да използва този статут за разпространяване на влиянието си из целия арабски свят.

Моделът на Ширак като държавник, Шарл де Гол, никога не изгуби способността си да различава съюзниците от противниците или основните интереси на Франция от незначителните. Добре че Ширак скоро ще напусне сцената.

Последвайте ни

Коментар