Хубаво нещо е операта, а Миланската скала е “Мерцедес”-а на това изкуство. Прекрасно е България да има премиер, който се интересува и обича културата, но не е много хубаво той да ползва частни бизнес-самолети, за да присъства на оперно представление. В изповедта си тази сутрин бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски призна, че италианецът Черани го е превозил до Апенините, както и че същият този Черани предоставил същата услуга и на министри от кабинета му. Но напълно невинно добави, че това в никакъв случай не можело да се счита за поемане на ангажимент за бъдеща услуга. Странна работа, а неговият министър Николай Василев написа такъв хубав Етичен кодекс...
Провинциално било да се мисли, че ако едни премиерски куфари се натоварят заедно с притежателя си на един частен бизнесменски самолет, това щяло да доведе до извършването на някаква услуга в някакъв следващ момент. Така рече Сакскобургготски и добави, че това било все едно да ползваш колата на приятел, за да стигнеш до морето. На вас идентично ли ви звучи, щото на мен въобще... Явно бившият ни премиер много дълго време след заемането на поста не е успял “да излезе от кожата си” на високоплатен бизнес-консултант и да влезе в тази на министър-председател.
Провинциално е този иначе симпатичен човечец да ни убеждава, че на света все още има “безплатно сирене” и че едва ли не е хванал на “стоп” самолета на Черани, за да спести някой и друг лев на бедната ни държава.
Точно като високоплатен бизнес-консултант в миналото Сакскобургготски трябва да знае, че във висшата политика и големия бизнес няма нищо безплатно. Убеждават ни, че отношенията между италианеца Черани и нашия Сакскобургготски били на принципа: “Аз не ти давам да платиш сметката в ресторанта, ти пък не ми даваш да си платя керосина за самолета!” На това викам истинско мъжко приятелство, дружба, при която някъде далеч остават приказки за строеж на детска болница, интереси в телекомуникациите и въобще сделки с много нули.
Сега, когато на Сакскобургготски му остава повече свободно време, е хубаво да прочете така наречения Етичен кодекс на министрите и висшите държавни служители. В това творение на експертите на Николай Василев се казва, че е забранено приемането на услуга, която може да се възприеме като отплата за очаквано бъдещо решение. И да разбере, че полет до Милано няма нищо общо с раздрънкано пътуване до Бургас... Накрая се надявам Симеон да не спазва поне едно от многобройните правила, които дядо му Фердинанд е оставил писмено на Борис Трети, а то е: “Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши открито. Главното правило е, че не може да се краде, освен много...”
