МВФ: Съкращаването на държавните разходи убива икономиката
МВФ: Съкращаването на държавните разходи убива икономиката / снимка: sxc.hu

Икономистите от Международния валутен фонд поставиха точка в почти столетния спор за ролята на държавните разходи в стимулирането на икономиката. Те доказаха, че бюджетните вливания увеличават производството и стимулират икономическия растеж, а тяхното съкращаване води до задълбочаването на рецесията и кризата.

Как да спасим световната икономика от рецесия? Това е основният въпрос, който задават на икономистите политиците, бизнесмените и обикновените граждани от цял свят. Трябва ли да лекуваме болестта с продължителна диета – последователно съкращаване на държавния дълг и намаляване на нивата на държавни разходи? Или трябва да правим точно обратното – да залеем икономиката с пари и държавни поръчки?

Някои, включително почитателите на теорията на Джон Мейнард Кейнс, са убедени, че само държавата и централните банки могат да изтеглят икономиката от блатото на дълбоката рецесия, увеличавайки разходите и смекчавайки монетарната политика. Други, като например, икономистите на Бундесбанк, заявяват, че бюджетните разходи не са панацея и даже не са лекарство, а на икономиката може да помогне само диета съкращаване на бюджетните разходи, които ще отстранят дисбалансите и ще върнат пазарите към растеж.

МВФ дълго време се придържаше към втората гледна точка и настояваше за програми за съкращаване на разходите за всичките си членове. Но неотдавна политиката на фонда рязко се промени. Сега неговото ръководство моли да се дадат на европейските длъжници, и преди всичко, на Гърция глътка въздух. А също така критикува мерките за икономии, които не са най-добрият начин за излизане от кризата.

Тези драматични промени са свързани с икономистите от МВФ Жан-Карло Корсети, Андре Мейер и Жерно Мюлер. Те доказват математически, защо програмите за икономии са вредни.

Във фокуса на изследователите е т.нар. „бюджетен мултипликатор” - съотношението между динамиката на бюджетните разходи и производството. Те са установили, че в зависимост от икономическите условия мултипликаторите са между 0,9-1,7. Те са особено високи за икономиките с негъвкав валутен курс като еврозоната. Това означава, че именно мерките за икономии са довели до настоящата рецесия в еврозоната, уточнява известният икономист Бари Ейчънгрийн от Калифорнийския университет Бъркли. От друга страна, това означава, че бюджетното стимулиране е спасило света по време на криза.

Как се използва бюджетното стимулиране

През последните години страните активно използват бюджетното стимулиране. Те се опитват да накарат икономиките си отново да растат с помощта на увеличаване на бюджетните разходи.

Но в Европа сега се използва друга политика - строгото съкращение на бюджетните разходи трябва да помогне на европейските страни да си върнат доверието на пазарите. Но тази политика явно подкопава растежа в Европа. На тази почва избухна и новата спирала от спорове за мултипликаторите. Ако мултипликаторът е равен или близък до нулата, тогава всички опити да се стимулира икономиката нямат смисъл.
Привържениците на теорията на Кейнс твърдят, че мултипликаторите трябва да бъдат много високи. Главният начин за стимулиране на икономиката - това е бързият растеж на бюджетните разходи.

Техните опоненти са убедени, че разходите оказват влияние върху растежа, но водят до това, че държавното търсене заменя частното. В случаите, като този с Гърция, мултипликаторът на бюджетния стимул ще бъде равен на нула или ще бъде отрицателен.

Заслугата на изследователите от МВФ не е само в това, че те са изчислили мултипликаторът - това е правено и по-рано. Те са го свързали със специфичните за всяка страна фактори: нивото на финансово развитие, мобилността на капитала, зависимостта на икономиката от международната търговия и обменния курс.
В МВФ са проучили опита на 17 страни от ОИСР в периода 1975-2008. Те са анализирали следните фактори на икономическата среда: обменен курс, ниво на държавен дълг и бюджетен дефицит, а също така наличие на финансови кризи.
Експертите са провели своя анализ на два етапа. Те са използвали регресивни модели по време на двата етапа.

През първия етап те са проучили бюджетните стратегии в различните страни, т.е. определили са вероятността и обемите на бюджетните шокове, а също така тяхното влияние върху икономиката.

През втория етап експертите са свързали ефекта от бюджетните шокове със състоянието на икономиката, където са били тези шокове. Те са обяснили, как влиянието на други макроикономически фактори са сдържали бюджетното стимулиране.

Общият извод изглежда така: увеличаването на разходите от правителствата влияе положително върху растежа на БВП, но на практика не оказва въздействие върху нивото на потребление. Държавните разходи, освен това, частично заместват частните инвестиции. Номиналният валутен курс временно се стабилизира, но реалният курс се понижава. Тези изводи могат да се приложат към отрицателното влияние на свиването на разходите.

В страните с гъвкав обменен курс и нисък държавен дълг, в които няма финансова криза ефектът от растежа на разходите за потребление са усилва. В интерес ни истината, стимулирането на практика не влияе върху инвестициите.
Ако валутният курс не е гъвкав, както е в еврозоната, тогава расте търговският дефицит. Затова пък производството значително се увеличава, а частните инвестиции намаляват незначително.

Големият бюджетен дефицит и държавен дълг значително намалява производството.
Но най-ефективно е стимулирането по време на финансова криза. Мултипликаторът нараства до 2 - това засята и растежа на БВП, и потреблението.

Как растежът на разходите влияе върху икономиката

В началото икономистите определиха, как шоковият растеж на бюджетните разходи ще влияе върху икономиката, независимо от нейните особености. В резултат на нарастването на бюджетните разходи производството се увеличава с около 0,7%. Потреблението практически не реагира на бюджетния стимул. Това съответства на изводите на други експерти. Средният бюджетен мултипликатор за производството на стоки е 0,5-1, според изчисления на други експерти. А за потреблението - 0,5.
Освен това, растежът на държавните разходи намалява инвестициите и стимулира вноса - в крайна сметка съкращава чистия износ. Инфлацията първоначално спада, а след това постепенно се ускорява. Реалният обменен курс се укрепва, но след това започва да намалява.

Как икономическата среда влияе на бюджетната политиката

Но това са само общи фактори. При различните условия растежът на разходите оказва влияние върху икономиката на различните страни различно. Базов сценарий. Гъвкав обменен курс, надеждни финанси (държавен дълг под 100% от БВП) и отсъствие на криза. В този случай мултипликаторът за производството ще бъде равен на нула.
От растежа на бюджетните разходи има повече вреда, отколкото полза. Съкращава се потреблението и инвестициите, а също така чистият износ. Инфлацията веднага спада, а след това започва да расте. Реалният обменен курс и лихвите също се понижават.

Сценарий 2. Фиксиран обменен курс, нисък държавен дълг и отсъствие на криза.
Мултипликаторът е положителен - БВП расте. При това чистият износ се свива, реалният обменен курс се стабилизира. Инфлацията и потреблението реагират като в предходния сценарий. Но в същото време лихвите растат и остават положителни.

Сценарий 3. Слаби държавни финанси, държавен дълг над 100% от БВП.
Големият държавен дълг отслабва влиянието на бюджетната политика върху производството и инвестициите. Производственият мултипликатор в този случай става отрицателен - компаниите очакват отслабване на бюджетната политика в бъдещето.
Инфлацията и потреблението се държат по същия начин както в базовия сценарий. Обменният курс отслабва далеч по-бързо.

Сценарий 4. Финансова криза. В условията на финансова криза мултипликаторът е 2, т.е. единицата, с която са увеличени разходите, дава двоен приръст на производството, а също така на потреблението. Наистина затова ще се наложи да се плати с влошаване на търговския баланс, а също така с инфлация и намаляване на валутния курс. Централните банки, за да подкрепят стабилността на валутата, ще трябва да вдигат лихвите. Но растежът на бюджетните разходи се превръща в ефективен начин за стабилизиране на икономиката. Така кризата през 2008 г. можеше да се окаже далеч по-сурова, ако правителствата не бяха започнали бюджетните стимулирания.

Защо стимулирането се използва малко?

Средното търсене от правителствата в разглежданите страни е 2,15% от БВП.
Най-често разходите не са свързани с циклични фактори, т.е. те зависят малко от важните икономически параметри, например, производителността на труда. В крайна сметка влиянието на държавните разходи върху икономиката е ограничено.

Правителствата се опитват да провеждат бюджетно стимулиране. Но такава политика има ограничения, например, ръст на бюджетните разходи е резултат не от текущите промени в икономическите показатели, а от това, което е било в миналото. Решението за стимулиране се приема въз основа на анализа на икономическата динамика за изминалия период и очакванията, които вече са се сформирали.

Естествено, в особено тежките ситуации се вземат и извънредни решения. Например, през 2008 и 2009 г. американският Конгрес взе решение за стимулираща програма след 5-6 месеца след влошаването на икономическите показатели. Но подобно стимулиране обикновено е свързано не с растежа на разходите, а с намаляването на данъците. Правителствата рядко бързо реагират на кризата в своята бюджетна политика, а ако решенията се вземат бързо, то това засяга обикновено данъчните мерки.

Шокът от растежа на държавния дълг действа отрицателно на правителствата - те започват да икономисват. По време на финансови кризи увеличаването на разходите от държавата също се забавят. В резултат кризата от 2008-2009 г. беше по-скоро изключение: въпреки своето традиционно поведение държавата стимулираше икономиката с помощта на бюджетни разходи.

Това е свързано с факта, че по време на криза на правителствата и без това им се наложи да харчат много, например, в помощ на банките. А доходите от бюджета се свиват заради спада на икономиката, така че възможностите на бюджетната политика в тази ситуация са ограничени.

Икономистите подкрепят новата гледна точка на МВФ

Докладът на МВФ предизвика жив интерес сред икономистите. Разговорите за това, че мерките за икономии, са довели до рецесия Гърция и държавите от Южна Европа, сега са доказани, при това от експерти на авторитетната международна организация.
Европейските власти не са съгласни с неприятните изводи на МВФ. Но в действителност, тях също отдавна ги тревожи въпросът: какво наистина се случва в Европа. / БГНЕС