През първите дни от геноцида в Руанда бе заснет забележителен телевизионен репортаж. На него е показана просторна стая във френското посолство в Кигали, пълна от пода до тавана със скъсани документи. Това вероятно бе писмената следа, която можеше да разкрие дълбочината на връзките между Елисейския дворец и фракцията от племето хуту, отговорна за избиването на стотици хиляди тутси и опозиционно настроени хуту.
Тази седмица разследващата комисия в Руанда публикува заключенията си за ролята на Франция в геноцида от 1994 г. Докладът - плод на двугодишна работа, който включва показанията на 638 свидетели, включително на жертви и палачи, е изобличителен. Той казва, че френски политици, дипломати и военни лидери, сред които тогавашния президент Франсоа Митеран, са били съучастници при извършването на геноцида. Френските власти съзнателно помогнали и насърчили случилото се, като обучавали хуту милициите и разработили стратегия за въоръжените сили на Руанда. Разузнавателните служби на африканската държава също получили трениране и финансиране, за да създадат база данни, използвани впоследствие за изготвяне на списък с подлежащи на избиване тутси.
Най-шокиращите твърдения дойдоха от оцелели, според които френски войници участвали в масовото избиване на тутси. Те били част от операция "Тюркоаз" - френската военна интервенция от юни 1994 г. - фиктивно хуманитарна мисия, при това подкрепена от Съвета за сигурност на ООН.
Докладът на Руанда влиза в пряко противоречие с по-ранно разследване на френския Сенат, който докладва през 1998 г., че Франция по никакъв начин не е подстрекавала или насърчавала геноцида. Той обаче се основава на по-ранно разследване на
горната камара на френския парламент, което разкри, че някои действията на френските военни са били достойни за съжаление и че опасността от геноцид е била подценена.
Случилото се в Руанда през 1994 г. е паметно събитие - в разстояние на няколко ужасни месеца бяха избити в масови кланета, планирани предварително от доминирания от хуту режим, до един милион души. Целта бе да бъде създадена "чиста" хуту държава чрез елиминирането на малцинството тутси и на всички противници на екстремистката хуту идеология. Опитът за постигането й бе направен чрез мобилизиране на безработните младежи в милиции - 30 хиляди млади мъже бяха вербувани и обучени да убиват със селскостопански сечива. Мозъците им бяха промити с расистка антитутси идеология. Нямаше тайни лагери на смъртта. Убийствата бяха извършвани посред бял ден.
Французите подкрепят каузата на хуту още от 60-те години на миналия век. Управлението на хутуското мнозинство в тази еднопартийна държава е смятано за демократично. Откритата дискриминация към тутското малцинство и нарушенията на човешките му права до голяма степен са пренебрегвани.
До 1990 г. бежанци в съседни страни стават около един милион руандийци 
- тутси, избягали през кръвопролитните кампании срещу техния етнос. През октомври 1990 г. бойци на бунтовническата групировка Патриотичен фронт на Руанда нахлуват от съседна Уганда, за да принудят властите да им позволят да се завърнат у дома. Франция веднага изпраща елитни войски, за да защитят режима в Кигали и през последвалите три години на гражданска война френската армия и оръжейни доставки осигуряват неговото оцеляване.
Въпросните френски сили остават три години - до края на 1993 г., когато са изпратени мироопазващи сили на ООН, които да следят за изпълнението на договореното с посредничеството на международната общност мирно споразумение за завръщането на всички бежанци и преход от диктатура на хуту към подялба на властта при демократична система с участието на тутси.
Като се позовава на документи, разпространени наскоро от парижкия архив на Митеран, комисията описва ясно мотивите за политиката на Франция в Руанда. Въпросните документи показват, че инвазията на Патриотичния фронт на Руанда е била възприета като недвусмислена агресия на английскоезичен съсед във франкофонска държава. Бунтовническата групировка била част от "англофонски заговор" с участието на президента на Уганда за създаване на "англофонски земя на тутси". Веднъж да била загубена Руанда, за да премине под англофонско влияние, и френският авторитет в Африка никога нямало да се възстанови. Целта на политиката на Франция била да предотврати военна победа на Патриотичния фронт на Руанда.
Френският журналист Патрик дьо Сент Екзюпери твърди, че страната му създала тайно командване на руандската армия чрез така наречения от него президентски легион. Това била група елитни служители, отговорни само пред Митеран, които изготвили бойните планове и военната стратегия, и създали подходяща психологическа атмосфера с помощта на свои колеги, обучени да манипулират общественото мнение.
Моите собствени проучвания показват, че не всички френски военни са били напуснали Руанда, когато мироопазващите сили на ООН пристигат през 1993 г. Когато шест месеца по-късно започва геноцидът, високопоставени френски офицери са били прикрепени към ключови поделения на руандската армия и президентската гвардия. Именно обучени от французите войници от тези части получават рано сутринта на 7 април заповеди да премахнат членове на политическата опозиция и да убиват всеки, на чиято лична карта пише, че е тутси. Без да бъде придобита пълна представа за дейността на въпросните френски офицери, картината на първите часове от геноцида никога няма да бъде сглобена. До този момент едва трима френски офицери са свидетелствали пред Международния съд за военните престъпления в Руанда, при това само в защита на свои колеги от руандската армия, изправени пред трибунала по обвинения в геноцид.
Френският Сенат разкри как политиката към Руанда била изготвена от обвита в тайнственост мрежа от висши военни, политици, дипломати, бизнесмени и високопоставени разузнавачи. В центъра й бил самият Митеран. Отчет за тази политика не бил даван нито пред парламента, нито пред печата. Това прави разкриването на истината за ролята на Франция в геноцида трудна задача. До такава степен, че установяването на цялата отговорност на страната може да не стане никога възможно. (БТА)
- тутси, избягали през кръвопролитните кампании срещу техния етнос. През октомври 1990 г. бойци на бунтовническата групировка Патриотичен фронт на Руанда нахлуват от съседна Уганда, за да принудят властите да им позволят да се завърнат у дома. Франция веднага изпраща елитни войски, за да защитят режима в Кигали и през последвалите три години на гражданска война френската армия и оръжейни доставки осигуряват неговото оцеляване.
Въпросните френски сили остават три години - до края на 1993 г., когато са изпратени мироопазващи сили на ООН, които да следят за изпълнението на договореното с посредничеството на международната общност мирно споразумение за завръщането на всички бежанци и преход от диктатура на хуту към подялба на властта при демократична система с участието на тутси.
Като се позовава на документи, разпространени наскоро от парижкия архив на Митеран, комисията описва ясно мотивите за политиката на Франция в Руанда. Въпросните документи показват, че инвазията на Патриотичния фронт на Руанда е била възприета като недвусмислена агресия на английскоезичен съсед във франкофонска държава. Бунтовническата групировка била част от "англофонски заговор" с участието на президента на Уганда за създаване на "англофонски земя на тутси". Веднъж да била загубена Руанда, за да премине под англофонско влияние, и френският авторитет в Африка никога нямало да се възстанови. Целта на политиката на Франция била да предотврати военна победа на Патриотичния фронт на Руанда.
Френският журналист Патрик дьо Сент Екзюпери твърди, че страната му създала тайно командване на руандската армия чрез така наречения от него президентски легион. Това била група елитни служители, отговорни само пред Митеран, които изготвили бойните планове и военната стратегия, и създали подходяща психологическа атмосфера с помощта на свои колеги, обучени да манипулират общественото мнение.
Моите собствени проучвания показват, че не всички френски военни са били напуснали Руанда, когато мироопазващите сили на ООН пристигат през 1993 г. Когато шест месеца по-късно започва геноцидът, високопоставени френски офицери са били прикрепени към ключови поделения на руандската армия и президентската гвардия. Именно обучени от французите войници от тези части получават рано сутринта на 7 април заповеди да премахнат членове на политическата опозиция и да убиват всеки, на чиято лична карта пише, че е тутси. Без да бъде придобита пълна представа за дейността на въпросните френски офицери, картината на първите часове от геноцида никога няма да бъде сглобена. До този момент едва трима френски офицери са свидетелствали пред Международния съд за военните престъпления в Руанда, при това само в защита на свои колеги от руандската армия, изправени пред трибунала по обвинения в геноцид.
Френският Сенат разкри как политиката към Руанда била изготвена от обвита в тайнственост мрежа от висши военни, политици, дипломати, бизнесмени и високопоставени разузнавачи. В центъра й бил самият Митеран. Отчет за тази политика не бил даван нито пред парламента, нито пред печата. Това прави разкриването на истината за ролята на Франция в геноцида трудна задача. До такава степен, че установяването на цялата отговорност на страната може да не стане никога възможно. (БТА)
