Може ли Европа да постигне съгласие за Европа?
/
netinfo
За организация, която се гордее с това, че никога не се меси във вътрешната политика на своите държави членки, ЕС прекара доста време в позакъсняло безпокойство заради парламентарните избори в Полша.
"Причината за това е полският премиер Ярослав Качински. Ако той реши, че може да спечели изборите, като блокира приемането на договора за реформи на ЕС в Лисабон, то той е способен да го направи", казва дипломат от Брюксел.
На 18 октомври лидерите на държави членки на Съюза ще се срещнат неофициално в португалската столица. На първо място в дневния ред на разговорите е проектът на новия европейски договор, установяващ нови правила за 27-членния европейски блок.
Европейските лидери се споразумяха за политическите детайли на проекта на новия договор след рекордни по продължителност преговори през юни тази година. И сега тяхното одобряване би трябвало да бъде само формалност.
Но на 7 септември тази година полският парламент насрочи парламентарните избори за 21 октомври - тоест само три дни след срещата на върха в Лисабон. Тази новина ужаси Брюксел. Някои европейски представители изразиха безпокойство, че известното с евроскептицизма си полско правителство ще наложи вето на преговорите в Лисабон по приемането на проекта на новия договор в опит да привлече в последния момент повече избиратели у дома.
"Полският парламент можеше да избере по-подходяща дата за произвеждането на предсрочните избори", отбеляза язвително европейски дипломат.
Миналия петък страховете на Брюксел изглеждаха понамалели и няколко държави членки изразиха предпазливия си оптимизъм, че поляците няма да блокират приемането на проектодоговора.
Въпреки това вълнението, което датата на предсрочните полски парламентарни избори предизвика в брюкселските коридори на властта, извади на яве огромния проблем, пред който е изправен ЕС, за да превърне проектодоговора в реалност.
Съгласно Берлинската декларация, приета през март тази година по повод 50-ата годиш
netinfo
нина от създаването на ЕС, 27-членният блок намира своя израз в демократичното взаимодействие на държавите членки и на европейските институции.
С други думи управлението на ЕС е постоянно балансиране между централните европейски институции в Брюксел и правителствата на отделните държави членки.
И докато това означава, че на теория нито една държава членка не трябва да приема членството си в ЕС като заплаха, то на практика прекалено често отделните правителства блокираха по-големите разширявания и промени в ЕС, защото смятаха, че ако се съгласят с подобно нещо, то това би им коствало прекалено много във вътрешнополитически план.
"Проблемът не е само в Полша. Много други държави членки блокираха процесите в ЕС, водени от вътрешнополитически интереси или най-малкото отправяха подобни заплахи", твърди високопоставен представител на Съвета на ЕС.
Наистина едно от най-често чуваните в Брюксел оплаквания е, че националните правителства в много случаи се стремят да трупат точки в интерес на вътрешната си политика, като критикуват остро непопулярните мерки на ЕС.
Колегиалната структура на ЕС поставя националните правителства на държавите членки пред мъчителна дилема. Ако те пречат прекалено често на плановете за един по-голям Европейски съюз, то тогава те лесно могат да получат прозвището "нарушители на спокойствието", съпроводено с моралния натиск на останалите държави членки, което това прозвище съдържа в себе си. Ако правителствата на тези държави членки настояват за по-силен ЕС, без в същото време да заразят със своите стремежи и собствените си граждани, то тогава те могат да се окажат в доста катастрофална позиция, както се случи с Франция и Холандия през 2005 г., когато разочарованите гласоподаватели отхвърлиха на референдуми Договора за европейската конституция.
Политическите последствия на това отхвърляне бяха толкова големи, че сега държавите членки все още не са обсъждали как ще бъде ратифициран новият европейски договор, въпреки че редица представители на ЕС настояват той да влезе в сила преди европейските парламентарни избори през 2009 г.
За правителства, попаднали в капана на дългосрочните визии за бъдещето на ЕС и краткосрочните вътрешно политически нужди, е невъзможно да се предскаже как политическите сметки на всяка отделна държава членка биха повлияли на дебата за начина на ратификация на документа.
Някои наблюдатели вече намекнаха, че единствената алтернатива на новия договор за Европа би бил съюз, който се движи с две скорости, и в който държавите членки да избират кои европейски правила биха искали да следват.
Срещата на върха в Лисабон, както започва да изглежда сега, едва ли ще предизвика полемика сред европейските лидери. Но нерешени въпроси ще останат и полемиката по тях няма да може да бъде избегната. (БТА)
