Барак Обама не се отдели нито за миг от предварително написаната реч - тя течеше не аутокю пред него, а той - знаете - е навярно най-добрият политик в използването на това помощно средство.
Какво би станало, ако помощникът му се счупи?
Само ден преди речта на Обама в Шарлот, Бил Клинтън беше на същата сцена почти 50 минути и също използваше аутокю. Не съм сигурен дали "използваше" е точната дума, по-скоро аутокюто беше онова странно технологично средство, което даваше насоки в речта на Клинтън, но в никакъв случай не беше "използвано" непрекъснато. Напротив, Клинтън се стремеше да му избяга. Иначе речта щеше да бъде точно 30 минути.
Клинтън се отклоняваше по няколко пъти на всеки абзац - с обръщения към публиката, въпроси, допълнения, които му хрумваха на момента.
Какво ли се е случвало в главата на онзи, който управлява аутокюто, докато Клинтън говори? Пълна бъркотия навярно. Трябва да си истински майстор във въртенето на този уред за подсказване, за да хванеш темпото. Наталиен Стайн от списание The New Yorker твърди, че Бил Клинтън почти е удвоил дължината на своята реч с лични вметки: "Една от причините за това е, че той много обича гласа си. Той е такъв майстор, че винаги подобрява речите си, докато ги изнася пред публика."
В броя си от 3 септември списание The New Yorker развива по интересен начин темата за привързаността на политиците към аутокюто.
Майкъл Шулман разказва за една от първите издънки на аутокюто - по време на конференцията на републиканците през 1952 година Хърбърт Хувър започнал да говори бавно и да мънка под носа си. "Това проклето нещо - много по-добре се справям и без него," казал Хувър за аутокюто.
Дебютът на аутокюто е по време на излъчването на сапунената опера "The First Hundred Years", пише Шулман, точно две години преди речта на Хувър. Това откритие се използва масово от американските президенти, но благодарение на своята силна зависимост към аутокюто, само Обама си извоюва прозвището "reader-in-chief". И наистина - той не се разделя от подсказващата джаджа.
В същото време Бил Клинтън събира овациите на американските медии, наричат аферата му с аутокюто не "любовна", а "freestyling". "Той импровизира," пише Натаниел Стайн, "по начин, по който Майлс Дейвис или Бетовен биха създали произведение на изкуството на място, на живо."
Някои от фотографите по време на предизборната кампания в Щатите се шегуват, че трябва да организират състезание за политиците и любовта им към аутокюто. Ако такова се случи, категоричен победител би трябвало да бъде фотографът на Reuters, който улови Обама в брилянтна поза - лице, закрито от любимото помагало.
Кевин Ламарк е направил снимката на 21 август по време на предизборна реч на Обама в Кливланд, Охайо. Коментарите са еднозначни: "само аутокюто знае какво ще каже Обама" и "вярвате ли на човек, който има нужда от аутокю, за да ви каже в какво вярва". Сигурно е поне, че професията "оператор на аутокю" няма да залезе скоро, та това си е истински занаят. И търсенето стремглаво се увеличава.
Повече за Барак Обама и Мит Ромни - кандидати за президент на САЩ - четете в специалния блог на Константин Вълков www.2012-usa-elections.com.
