Кралят умря, да живее кралицата - французи и „южняци“ овладяха еврото

Коментар на журналиста Кузман Илиев

Кузман Илиев
Кузман Илиев / NOVA
Коментар на журналиста Кузман Илиев
“Позволете ми да контролирам парите на една нация и не ме вълнува кой твори законите й”. Цитатът принадлежи на Майер Амшел Ротшилд и надали има по-добро онагледяване за баланса на силите по отношение на европейския политико-иконимически проект днес.

След раздаването на картите на европейските избори тази година за германците останаха законите (ЕК), а французите на президента Макрон си взеха “парите” - Европейската централна банка. На 1-ви ноември с висока степен на сигурност се очаква досегашната шефка на МВФ, Кристин Лагард, да поеме руля на печатницата за евро.
 
Това е знаков исторически момент, защото позицията бе силно желана от немците за техния гуверньор на Бундесбанк, Йенс Вайдман, който също от доста време остри зъби за пост и държи отчетливо да промени курса на валутния кораб към по-спокойни води. Скептичен за резултатите от политиката на италианският гуверньор Марио Драги, досега Вайдман биеше -  и продължава, макар и по-тихо, тъпана затова, че евтините пари са опасни. Той напомняше азбучните истини: че отрицателните лихви ще доведат до изкривявания и балони на финансовите пазари; спекула в строителния сектор; кредитен разгул за потребителите; наказание за спестителите, заради отрицателните лихви по депозитите и най-вече - безплатен обяд за всички правителства от европейския Юг, които не пожелаха да правят реформи, а поддържаха с лекота темпа на задлъжняване и харчлък. До преяждане. Защото Германия например не просто няма правителствен дефицит, за разлика от една Франция или Италия, но формира и излишък, а публичният дълг е умерен в порядъка на 60 на сто от БВП, в сравнение със 130-те процента на италианците и гърците или 100-те процента на французите, да речем. Вместо да бъде взета за пример, Германия бе порицавана и поучавана. Все едно двойкаджиите да се присмиват на отличника, а накрая и да имат последната дума за нещо толкова важно, като паричната и лихвената политика във валутния съюз.
 
И така, с Лагард начело на ЕЦБ днес френската визия победи и можем да очакваме още от същото - още по-отрицателни лихви и доходности; изобилен кредит в системата и нови порции количествени улеснения (монетизиране на дълг) на ръба на мандата на ЕЦБ, която вече отдавна не се грижи само за ценовата стабилност, а си действа като политически инструмент par excellence. С две думи - регулаторен произвол и политически празен чек за скъп финансов инжинеринг.
 
С подобен инструмент в ръцете си французите ще централизират допълнително съюза, бутайки към общ фиск, общи облигации (дълг) и морален риск за пренасочване “солидарно” на последствията от грешките от болната към здравата главата.
 
Немците няма да са доволни,  защото знаят, че експериментът ще свърши зле. Банките там вече товарят спестители с отрицателни лихви по депозитите. Пенсионерите са изнервени до краен предел заради ниската доходност на пенсионните им фондове. А кризата този път ще е помитаща с оглед на дългото отлагане на изчистването на грешките и наблъскването им под килима с евтини пари. Политически това ще налее още повече брашно в мелницата на евроскептици като Алтернатива за Германия, така както и Депресията от 1929г. е довела националсоциалистическата партия на  Хитлер на власт - без непременно историята да се повтаря като фарс, но при положение че неизбежно се римува. А вината напълно логично ще е хвърлена върху самозабравилите се парични алхимици в ЕЦБ, възкачени на кулите си от кредит и “макро” наблюдаващи реалния стопанския живот.
 
За нашите мераци за еврото, обостреното внимание на политическите елити в Германия и Холандия е по-скоро пасив. Там определено е налице е силен обществен натиск да се “внимава” с нови и чужди сметки за плащане. От друга страна, ползата ни идва от дисциплиниращия ефект на старанието да отговаряме на условия, които постоянно се променят в нашия случай така или иначе. Междувременно и в България лихвите ще останат ниски още известно време, но с цената на все повече лоши инвестиции в различни сектори - нещо, за което дори БНБ предупреждава в докладите си.
 
Трябва да се разбира, че лихвите в Европа и у нас засега са ниски, но ако инфлацията избие от капиталово интензивните към потребителските цени, както винаги става в рецесията - ще има хем стагнация, хем инфлация, или най-лошото от палитрата на икономическия армагедон - стафлацията. А лихвите неизбежно ще скочат.
 
Общо взето глобалният бизнес-цикъл се ръководи от САЩ и долара, като световна резервна валута. Там рецесията чука на вратата. Обърната крива на доходността зад океана значи, че днес цената на краткосрочния дълг е по-висока от тази на дългосрочния в долари. Аномалия във финансите, означаваща само едно - битка и свръхтърсене на “къси” пари за довършване на погрешно започнати проекти. И обикновено е предвестник на рецесия. Същото ще дойде в Европа и то с неголямо закъснение. Брекзит, търговските войни, италианската драма с правителството и огромният публичен дълг, забавянето при мотора Германия са само проявления на болестта - предстоящата очистителна рецесия на Стария континент.
 
С толкова много кух бизнес, лежащ на кредитната кула от евро, построена от “южняшки” настроени парични власти - връщането към “естествени” пазарни нива на цените и доходите в икономиката ще е много болезнено.