Първите африкански роби пристигат в Америка, щата Вирджиния, през 1619-та година. 246 години по-късно Конституцията на САЩ официално отменя робовладелството.
На 23 май 1861 година, няколко седмици след избухването на Гражданската война в Америка, трима роби успяват да се доберат до крепостта Монро край устието на Джеймс Ривър. Това северно укрепление в отцепническа Вирджиния е под командването на генерал Бенджамин Батлър, на когото тримата бегълци казват, че са дошли, за да служат на армията на Конфедерацията. Противно на тогавашните закони генералът решава да не ги връща на техния господар, а да ги използва като работна сила - но не и като роби.
Именно с войната между Севера и Юга се свързва краят на робовладелческия период в историята на Америка. В този контекст попада и декларацията на президента Ейбрахам Линкълн от 22 септември 1862, с която той заплашва южните щати, че ако не се присъединят към Съюза*, ще използва сила, за да сложи край на робовладелството в тях.
Днес никой не оспорва, че между двете събития има пряка връзка - краят на робството и избухването на Гражданската война. Историците продължават да спорят за детайлите около тази връзка. Факт е обаче, че войната донася свобода за 4 милиона роби в Америка.
Началото на края
Как се стига дотам описва Ерик Фонър в книгата си "Линкълн и робството", издадена през 2010-та година: "Преди войната в една своя реч от 1854 година Линкълн се застъпва за свободата на робите и за изпращането им в Африка. Изпълнението на тази задача обаче той поставя под съмнение. Неосъществима му изглежда и идеята освободените роби да получат равни политически и социални права, защото в огромното си мнозинство белите не били готови на подобно нещо. Накратко: Линкълн е бил против робството, но не е вярвал в скорошния му край".
Първоначално президентът Линкълн залага на Гражданската война като настоява борбата да бъде за запазване на Съюза, а не за освобождаване на роби. Причините за това са две: въпросът не е бил изчистен в юридически смисъл; а и той се опасявал, че така може да загуби като свои съюзници щатите по южния фланг на Съюза, в които робството все още се упражнявало. С течение на времето обаче на все повече роби им се удава да избягат, Конгресът и военните излизат със свои инициативи, а през юли 1862-ра Линкълн представя на кабинета си проект, в който за първи път официално се споменава за освобождаването на робите от всички райони, контролирани от силите на Конфедерацията. Оповестената на 1 януари 1863 година от него декларация вече окончателно обвързва Гражданската война с въпроса за робството. Изведнъж освобождаването на потиснатото чернокожо население в южните щати започва да изглежда постижима цел.
Първоначално почти нищо не се променя, тъй като президентският декрет не важал за щатите по южната граница на Съюза, а в останалите той трябвало да бъде налаган с военна сила. Окончателно робството в Америка е отменено едва с приемането на 13-тия допълнителен член в Конституцията, който влиза в сила през декември 1865 година - 8 месеца след края на войната.
* През март 1861 Ейбрахам Линкълн става шестнайстият президент на САЩ. Той се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 7 южни щата. През април 1861 година техните войски нападат крепостта Съмтър, с което поставят началото на кръвопролитната Гражданска война. Отцепилите се южни щати (които впоследствие стават 11) са известни като Конфедерация.
