Икономисти посочиха като главен виновник за световната икономическа криза Китай. Именно той е довел до прегряване световните финансови пазари през втората половина на първото десетилетие на ХХІ век, което е предизвикало срива през 2008 г. Търсенето на виновни, провокирали световните икономически катастрофи, е увлекателно и полезно занятие за множество уважавани икономисти. Световната криза, избухнала през 2008 г., е идеалният обект за подобни издирвания.
Хелин Мис, икономист от университета Тилбург, доказва в своето ново изследване, че е намерила истинския виновник за кризата. Това е Китай. Заради индустриалния бум и строгия контрол за валутните приходи на корпорациите, през първото десетилетие на новото хилядолетие Китай натрупа огромни валутни резерви, които инвестира в американски и европейски ценни книжа.
Китай в буквалния смисъл заля финансовите пазари на развитите страни с пари, което срина лихвите по кредитите до рекордно ниски стойности. Федералният резерв прекалено късно забеляза прегряването на финансовия пазар и не успя да ожесточи монетарната политика. В резултат цялата система просто се срути през есента на 2008 г.
До началото на кризата много икономисти вече няколко години бяха обезпокоени от растежа на покупателната способност на суверенните фондове на Китай и ОАЕ. Още през 2007-а беше ясно, че ако Китай продължи с тази скорост да трупа резерви, то в течение на 10 години той ще може да купи всички европейски компании, търгуващи се публично.
Но много икономисти не виждаха опасност в излишъците от глобални спестявания. Например през 2005 г. Бен Бернанке заявяваше, че именно дълбочината и сложността на американската финансова система (т.е. по същество обилието на различни финансови продукти, в които чуждите инвеститори могат да влагат пари) е позволила на всички американски домакинства да получат възможността да си купят собствен дом.
На този фон десетки милиарди долари от китайските резерви се устремиха към американския пазар на облигации - в резултат лихвите се понижиха до минималните равнища. Това стана катализатор за балона на пазара на недвижими имоти.
През септември 2008 г. системата рухна. Американската администрация трябваше да помага на ипотечните агенции Fannie Mae и Freddie Mac, да национализира застрахователя AIG и да стартира програма за закупуване на проблемни активи на стойност 700 млрд. долара.
Как се наду балонът на пазара на недвижими имоти
1998 г. се превърна в точка на пречупване на пазара на недвижимост в САЩ: след нея цената на имотите започна да расте по-бързо от общото ценово равнище. За десет години, от януари 1998 г. до януари 2008 г., индексът на цените на недвижимост OFHEO National Housing Index нарасна с 66%. А индексът Case-Schiller за 10-те най-големи града се повиши със 144%.
За бързия растеж на цените икономистите обвиниха прекалено ниските лихви, които Федералният резерв установи след т.нар. „Дотком” криза в началото на 21 век. Но тези лихви по-скоро повлияха върху цената на рефинансирането на кредити, отколкото върху първоначалните заеми.
Бернанке отрича това. Той е убеден, че коренът на проблема е в сложните финансови инструменти и различните видове ипотечни кредити. Именно те са довели до растежа на цената на имотите.
Бившият директор на Федералния резерв Алан Грийнспан обвинява за всичко прекалено ниските дългосрочни лихви на пазара. В резултат активите са станали прекалено евтини. Мис е убедена, че Грийнспан е прав. Именно понижаването на дългосрочните лихви на пазара е довело до появата на балони. При това политиката на ФР или сложните финансови инструменти не са повлияли на практика върху цените на пазара.
Икономистите предупреждаваха още преди кризата, че американците живеят нашироко без да си правят сметка. В американската финансова система и икономика дисбалансите растяха стремително.
През първото десетилетие на 21 век значително нараснаха разходите, които се покриваха с помощта на ипотечни кредити. В резултат на това през 2009 г. 25% от цялата жилищна собственост в САЩ е заложена като обезпечение по лошите кредити. Популярни бяха и обикновените потребителски кредити.
Проблеми добави и стимулиращата политика на администрацията на президента Джордж Буш-младши (2001-2009), а именно въвеждането на данъчни облекчения. Те фактически превърнаха суверенните дългове в потребителски кредити. Натискът върху САЩ се увеличи и от разходите за воденето на две войни в Афганистан и Ирак.
На теория политиката на Джордж Буш трябваше да стимулира икономическия растеж - това би позволи на администрацията да плати всички разходи. Но това не проработи - растежът на БВП средно с 2% изоставаше от стимулиращия растеж. Икономиката растеше под своите възможности, а заради увеличаването на цените на суровините и съответствено на инфлацията реалният растеж на БВП намаля от 4,1% през първото тримесечие на 2004 г. до 1,3% през първото тримесечие на 2007 г.
Как Китай изкупуваше САЩ
Някой трябваше да плаща данъчните облекчения на Буш, кредитирането на населението и разходите за двете войни, които водеха САЩ. Този някой стана Китай. От 2001-а до 2006-а дефицитът в двустранната търговия между САЩ и Китай се утрои. При това двуцифреният икономически растеж на Китай се придружаваше от растеж на нормата на спестяване. През 2006 г. тя достигна 55% от БВП.
Ако през 2000 г. на развитите страни се падаха 78% от световните спестявания, то през 2008 г. техният дял намаля, а делът на развиващите се страни се удвои до 44%.
Тези спестявания развиващите се страни и преди всичко на Китай харчеха за покупката на активи с фиксирана доходност - облигации. Това беше свързано с ниската склонност към риск от страна на инвеститорите от тази група държави, а също така с различни институционални ограничения. А и самите развити държави бяха против покупката от развиващите се на акции на техни компании и съответно на правото да ги притежават. Например през 2008 г. едва 7% от активите на САЩ, които притежаваха китайците, бяха акции.
Заради това в света от 2002 г. започна ръст на общия обем на дългови книжа, които се намират в обръщение. Това и доведе до рязко намаляване на лихвите на пазара на заемни средства. Федералният резерв постепенно загуби контрол над дългосрочните лихви на пазара, което може да се види най-добре по динамиката на американските съкровищни бонове. Регулаторът отчасти сам е виновен за този проблем: дълго време, страхувайки се от дефлация, той държеше лихвата на ниво от 1%. В резултат кредитите започнаха лесно да се вземат, а и струваха прекалено евтино - за тях плащаше Китай и останалите развиващи се страни, наводнили американския пазар с евтини пари.
Именно това и обяснява, защо изведнъж американците започнаха да взимат кредити и активно да купуват на кредит.
Нещо повече даже днес, въпреки големите дългове на развитите страни, включително САЩ, лихвите по съкровищните бонове остават рекордно ниски. Естествено, инвеститорите са смутени от мъглявите перспективи на икономиките и слабите инфлационни очаквания. Но това може да се обясни и с поведението на чуждите инвеститори, включително суверенните фондове, продължаващи да изкупуват американски облигации.
Китайците не искаха да погубят САЩ
В Китай е висока нормата на спестяване и на домакинствата, и на корпорациите - всички заедно спестяват до 55% от своя БВП. Но това не е уникален случай: в Сингапур и Малайзия средната норма на спестяване достига 45% от БВП, а в развиващите се латиноамерикански страни - 30%.
Нормата на спестяване на китайските домакинства нарасна от 17% през 1995 г. до 28% през 2008 г. Това е много повече, отколкото в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но по-малко, отколкото в Индия с нейните 32%
Китайските компании спестяват заради слабото корпоративно управление и неразвития финансов пазар - дивиденти до ден-днешен почти не се изплащат. Едновременно с това се запазват и ограниченията върху оборота на капитала. По-скоро растежът на спестяванията на китайците е производен от бързия растеж на доходите на населението и на темповете на БВП. Освен това е свързан с неразвитата пенсионна система: колкото по-възрастен става китаецът, толкова по-активно той пести за пенсия.
Китай се отличава от останалите развиващи се пазари по това, че неговата икономика е много по-голяма. Именно заради големината на икономиката и обема на резервите той успя да окаже решаващо влияние върху финансовата система на САЩ.
Така, китайците, опитвайки се да си осигурят достойни старини, неволно вкараха световната икономика в криза. / БГНЕС
