През 2018 г. две американски издания получиха наградата “Пулицър”. Това бяха New York Times и Washington Post. Мотивите за отличаването им с тази престижна награда бяха: “За задълбочено, безкомпромисно отразяване в обществен интерес, което драстично засили разбирането на нацията за руската намеса в президентските избори през 2016 г. и връзките й с кампанията на Тръмп, преходния екип на избрания президент и евентуалната му администрация.”
Твърденията, че президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият екип са заговорничели с Русия и Путин, които от своя страна са подпомогнали Тръмп в изборите през 2016 г., са конспиративна теория, лансирана активно от партийната опозиция в САЩ около отстранената от властта Хилъри Клинтън. Тази конспиративна теория беше обилно тиражирана и раздухвана тъкмо от въпросните две издания - New York Times и Washington Post. С гръмки “разследвания” и “разкрития” те пълнеха страниците си в периода 2016-2019 г. с недоказани предположения и “свидетелства” от типа “източник е чул от друг високопоставен източник, че на него било казано, че друг бил предполагал”.
Скалъпените журналистически “разследвания” бяха важен инструмент в политическата атака срещу новоизбрания президент и новата политика на Белия дом, която демонтира последователно статуквото на неолибералния глобализъм, доминирал американската и световна политика близо 40 години от времето на Рейгън насам.
За шумната си пропагандна кампания, маскирана като “разследваща журналистика”, двете издания бяха възнаградени с “Пулицър”. Мисията, обявена от организаторите на тази награда, е да удостоява “върхови достижения в журналистиката”, а по думите на председателя на борда на “Пулицър” - вече 101 години те отличават “журналистите, които търсят истината”. И това е прекрасно. Наградата си е извоювала мястото на своеобразен “Оскар” за журналистически публикации. Връчва се и за драматургия и изкуства. Въобще, носи голям престиж и наистина през годините е давана за много сериозни публикации, които за разкривали истината. Но всичко това прави отговорността на борда, който прави селекцията и оценява кандидатите за наградата, особено голяма. Защото занижаването на критериите (макар, че такива не са обявени формално) и поставянето на тези награди в услуга на политическата конюнктура би означавало крах и подмяна на ценностите, в името на които се връчва “Пулицър”.
Тъкмо това очевидно се случи с награждаването на New York Times и Washington Post за серията от публикации за “руска връзка” в избирането на Тръмп. Фактите и легитимните разследвания и институции доказаха, че “руската връзка” е една голяма лъжа. Конспиративна теория, съчинена от “дълбоката държава”, която обслужва “Вашингтонското блато”.
Всички твърдения, тиражирани от двете издания, бяха авторитетно опровергани. На 24 март 2019 г. - цял месец преди връчването на “Пулицър” за 2018 г., което по традиция става през април на следващата година – главният прокурор на САЩ Уйлям Бър внесе официално писмо до Сената и Камарата на представителите със заключения от разследването на Мълър. В него изрично се подчертава, че не са установени каквито и да било връзки между Доналд Тръмп, неговия екип и опити на руската страна да повлияе върху американските президентски избори. Още една година по-късно – на 7 май 2020 г. - Министерството на правосъдието на САЩ оттегли всички обвинения по темата, повдигнати срещу генерал Флин, като недоказани. Заради тези обвинения по-рано, на 13 февруари 2017 г., Флин беше принуден да напусне Съвета по национална сигурност на президента Тръмп.
С оневиняването на Флин цялата конспиративна теория рухна окончателно. Но наградите “Пулицър”, дадени за раздухването й, остават. За да продължат да легитимират една политическа лъжа, станала част от голямата междупартийна борба между президента Тръмп и неговата опозиция. И тъкмо поради това изказването на Тръмп, че тези награди трябва да бъдат върнати от New York Times и Washington Post, е повече от уместно.
Лъжата и пропагандата не трябва да носят престижни награди, давани за “търсене на истината”. Такъв морален жест, разбира се, не може да се очаква нито от борда на “Пулицър”, нито от двете издания. Те очевидно следват свой дневен ред в атаките срещу Тръмп.
Но фактът, че проблемът беше посочен с пръст от най-високия институционален пиетдестал на САЩ – президентът – е достатъчен, за да могат разумните хора в Америка, а и по света, да си направят съответните изводи. А най-важният сред тях е, че подобни награди, връчвани от частни организации по необявени критерии и в рамките на непрозрачни процедури, никога не трябва да се приемат напълно безкритично и като доказана “марка за качество”.
Защото очевидно в епохата на фалшивите новини, както днес се нарича пропагандата, дори и “Пулицър” вече не е това, което беше някога.
Твърденията, че президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият екип са заговорничели с Русия и Путин, които от своя страна са подпомогнали Тръмп в изборите през 2016 г., са конспиративна теория, лансирана активно от партийната опозиция в САЩ около отстранената от властта Хилъри Клинтън. Тази конспиративна теория беше обилно тиражирана и раздухвана тъкмо от въпросните две издания - New York Times и Washington Post. С гръмки “разследвания” и “разкрития” те пълнеха страниците си в периода 2016-2019 г. с недоказани предположения и “свидетелства” от типа “източник е чул от друг високопоставен източник, че на него било казано, че друг бил предполагал”.
Скалъпените журналистически “разследвания” бяха важен инструмент в политическата атака срещу новоизбрания президент и новата политика на Белия дом, която демонтира последователно статуквото на неолибералния глобализъм, доминирал американската и световна политика близо 40 години от времето на Рейгън насам.
За шумната си пропагандна кампания, маскирана като “разследваща журналистика”, двете издания бяха възнаградени с “Пулицър”. Мисията, обявена от организаторите на тази награда, е да удостоява “върхови достижения в журналистиката”, а по думите на председателя на борда на “Пулицър” - вече 101 години те отличават “журналистите, които търсят истината”. И това е прекрасно. Наградата си е извоювала мястото на своеобразен “Оскар” за журналистически публикации. Връчва се и за драматургия и изкуства. Въобще, носи голям престиж и наистина през годините е давана за много сериозни публикации, които за разкривали истината. Но всичко това прави отговорността на борда, който прави селекцията и оценява кандидатите за наградата, особено голяма. Защото занижаването на критериите (макар, че такива не са обявени формално) и поставянето на тези награди в услуга на политическата конюнктура би означавало крах и подмяна на ценностите, в името на които се връчва “Пулицър”.
Тъкмо това очевидно се случи с награждаването на New York Times и Washington Post за серията от публикации за “руска връзка” в избирането на Тръмп. Фактите и легитимните разследвания и институции доказаха, че “руската връзка” е една голяма лъжа. Конспиративна теория, съчинена от “дълбоката държава”, която обслужва “Вашингтонското блато”.
Всички твърдения, тиражирани от двете издания, бяха авторитетно опровергани. На 24 март 2019 г. - цял месец преди връчването на “Пулицър” за 2018 г., което по традиция става през април на следващата година – главният прокурор на САЩ Уйлям Бър внесе официално писмо до Сената и Камарата на представителите със заключения от разследването на Мълър. В него изрично се подчертава, че не са установени каквито и да било връзки между Доналд Тръмп, неговия екип и опити на руската страна да повлияе върху американските президентски избори. Още една година по-късно – на 7 май 2020 г. - Министерството на правосъдието на САЩ оттегли всички обвинения по темата, повдигнати срещу генерал Флин, като недоказани. Заради тези обвинения по-рано, на 13 февруари 2017 г., Флин беше принуден да напусне Съвета по национална сигурност на президента Тръмп.
С оневиняването на Флин цялата конспиративна теория рухна окончателно. Но наградите “Пулицър”, дадени за раздухването й, остават. За да продължат да легитимират една политическа лъжа, станала част от голямата междупартийна борба между президента Тръмп и неговата опозиция. И тъкмо поради това изказването на Тръмп, че тези награди трябва да бъдат върнати от New York Times и Washington Post, е повече от уместно.
Лъжата и пропагандата не трябва да носят престижни награди, давани за “търсене на истината”. Такъв морален жест, разбира се, не може да се очаква нито от борда на “Пулицър”, нито от двете издания. Те очевидно следват свой дневен ред в атаките срещу Тръмп.
Но фактът, че проблемът беше посочен с пръст от най-високия институционален пиетдестал на САЩ – президентът – е достатъчен, за да могат разумните хора в Америка, а и по света, да си направят съответните изводи. А най-важният сред тях е, че подобни награди, връчвани от частни организации по необявени критерии и в рамките на непрозрачни процедури, никога не трябва да се приемат напълно безкритично и като доказана “марка за качество”.
Защото очевидно в епохата на фалшивите новини, както днес се нарича пропагандата, дори и “Пулицър” вече не е това, което беше някога.
