Как народът на Мианма се вдигна срещу режима и как режимът се вдигна срещу народа
Как народът на Мианма се вдигна срещу режима и как режимът се вдигна срещу народа / netinfo
В Мианма (бивша Бирма) има около 400 000 монаси - почти колкото са войниците под командването на управляващата военна хунта. Войниците имат оръжия. Монасите имат подкрепата на обществото и съдейки от протестите през последните две седмици, имат куража и решителността да се противопоставят на режима. Трагичната история на Мианма от недалечното минало обаче показва, че когато непоклатимата хунта се сблъска с безспирни протести, се пролива много кръв.

В последните демократични протести с подобна сила - през 1988 г., бяха извършени няколко кръвопролития, за да стихнат окончателно демонстрациите, а режимът стана по-силен от всякога. В края на септември тази година, на фона на започналото смазване на протестите и първите жертви от сблъсъците със силите за сигурност, изглежда трудно да си представим, че събитията биха се развили другояче този път.

Новата вълна от протести започна миналия месец, след като правителството неочаквано обяви драстични увеличения в цените на горивата. В началото демонстриращите бяха сравнително малобройни. Създаде се впечатление, че протестите ще отшумят, но войниците откриха стрелба във въздуха над протестиращите монаси в град Пакоку, в централната част на Мианма. Духовенството поиска извинение, което да бъде дадено до 17 септември. Искането бе пренебрегнато и на следващия ден след изтичането на срока, монасите се стекоха по улиците.

Първоначално силите на режима стояха настрана. На 22 септември група монаси и миряни получиха позволение да се молят пред строго охранявания дом на Аун Сан Су Чжи, лидер на опозиционната Национална лига за демокрация и символ на борбата за демокрация в Мианма. Публичната поява на Су Чжи, първата след задържането й преди четири години, се превърна в благословия за демонстрантите. В понеделник (24 септември) протестиращите в главния град на Мианма - Янгон достигнаха 100 000.

Същата вечер режимът прекъсна мълчанието си. По държавните радио и телевизия генералите заплашиха да предприемат мерки, "предвидени от закона", ако протестите продължат. На следващия ден протестиращите пренебрегнаха заплахата и устроиха демонстрация поне толкова голяма, колкото в понеделник. След преминаването на шествието военни и полиция за борба с безредици заеха позиции около Янгон. В сряда властите наложиха за два месеца комендантски час през часовете на нощта, а войници обградиха манастири в града.

Но тълпи от протестиращи отново заляха улиците, без да се разколебават от сълзотворния газ, предупредителните изстрели и ударите с палки. Беше съобщено за първите загинали, между които и монаси. В четвъртък войници нахлуха в манастири в цялата страна, за да извършат арести, но това отново не попречи на монаси и граждани да излязат по улиците, където полицията стреля срещу тях.

Режимът може би се опитва да смекчи реакцията си срещу протестите, използвайки първоначално ограничена сила, за да възпре своите противниците. Казвайки това трябва да имаме предвид, че той разполага с дисциплинирани елитни части, които надали ще трепнат, ако им бъде наредено да открият огън по невъоръжените монаси и монахини. Ако изобщо има пукнатини в единството на хунтата, външният свят не знае за тях.

Хунтата в Мианма оцелява отчасти и благодарение на дипломатически ходове. Подобно на Северна Корея, тя изтърпя изолацията и враждебната реторика на Запада, правейки мили очи на съседните страни и най-вече на Китай. Тя се опитва да избегне тотално подчинение на която и да било от тях, като ги настройва едни срещу други.

Както и в миналото, първоначалният отговор на международната общност след насилието на хунтата беше белязан от препирни и трупане на точки. На 27 септември Съветът за сигурност на ООН се събра след натиск от Запада за съгласувани санкции. Но Русия и Китай заявиха, че протестите са вътрешна работа на Мианма, за които няма място в дневния ред на Съвета. САЩ обявиха нови санкции срещу режима, придържайки се към политиката, която някои западни страни водят през последните две десетилетия. Тези мерки се посрещат с възторг от гласовитото и добре организирано опозиционно движение в изгнание и от самата Су Чжи, когато има възможност да изрази възгледите си. Героичният й ореол помогна на Мианма да се превърне в модерна кауза.

Деловите среди и обикновените потребители в западните страни също дадоха принос за окуражаване на бойкота. Но реално изолацията никога не е била възможна. Всяка празнина бива енергично запълнена от някоя съседна на Мианма страна - не само Китай, но и Индия, и Тайланд, а и другите членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Американските лидери настояват хунтата да признае резултатите от изборите през 1990 г., спечелени от Националната лига за демокрация на Су Чжи, и да се оттегли от властта. Европейският съюз не е толкова категоричен, а и санкциите му са по-умерени. Япония, която оказваше най-голяма помощ на Бирма до 1988 г., е още по-дипломатична.

Ако има държави, които могат да влияят на хунтата, те са в региона: АСЕАН и преди всичко Тайланд; Индия; и най-вече Китай. Китай оказва дипломатическа подкрепа на хунтата, помагайки дълги години да бъде изключвана от дневния ред на Съвета за сигурност на ООН. Мианма обаче е далеч от определението за васална държава. Тази седмица представители на Китай призоваха за сдържаност в действията срещу протестите. Но техните призиви обаче като че ли нямат да бъдат чути.

Дори ако натискът над Мианма - и отвън, и отвътре, стане причина за падане на режима, тя няма да се отърси от сериозните си проблеми. Много от етническите малцинства продължават да се отнасят с недоверие към бирманското мнозинство, включително и на демократите. Авторитетът на Националната лига за демокрация е подронен от дългогодишното потисничество. Су Чжи, макар и вдъхновяваща личност, е недоказал се лидер, защото за жалост принудително е била изолиран от събитията.

Както през 1988 и 1990 г., хората в Мианма показаха, че искат сами да избират лидерите си. В миналото те подцениха безпощадността на хората, срещу които са изправени. Един ден ще падне и тиранията в Мианма, подобно на всички деспотични управления. Но преди да дойде този ден може да бъде пролята много кръв. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар