Как американците подгряха свалянето на комунизма у нас
Как американците подгряха свалянето на комунизма у нас / netinfo

ЦРУ финансирало свалянето на комунистите чрез неправителствена организация. Бившият американски посланик в София Сол Полански бил свързан с разузнаването. Пари са получили опозиционните партии, студентските организации и синдикатите. Американците внесли демокрацията у нас с техниките, използвани в Британска Гвиана и Чили. По-късно „българският модел” е приложен в цветните революции в Грузия и Украйна. Светослав Иванов хвърля светлина върху нещо, за което отдавна се говори в България – ролята на американците в падането на комунизма.

В една студена ноемврийска утрин на 1983 година, когато все още джедайте на Лукас не се бяха завърнали в шестия епизод на Междузвездни войни, Ал Пачино изгряваше в „Белязания”, Франция с гордост показваше „Рено 5”, а ЦСКА беше победила „Рома” в Рим с 1:0, в САЩ се случи нещо много притеснително за всички комунистически режими в Европа.

Във Вашингтон, на късо и вяло заседание на конгреса, е издаден акт, с който се създава неправителствената организация „Национален фонд за демокрация”. На пръв поглед това е организация, чиято цел е да подкрепя граждански инициативи за популяризиране на демокрацията в държави с комунистически режими.

Всъщност, тази „нова организация” не е много нова, споделя след години бившият агент на ЦРУ Филип Аги, който понастоящем управлява туристическа фирма в Куба. След създаването си през 1947 година, ЦРУ не престава да спонсорира тайно опозиционни групи, които застават в противовес на управляващите анти-американски режими в страните си. Тези мащабни операции включват създаване и финансиране на политически партии, профсъюзи, търговски съюзи, студентски организации, движения, борещите се за правата на жените и разбира се опозиционни издания.

Мрежата на ЦРУ функционира безупречно на локално, регионално и глобално ниво. В началото на 80-те години обаче, над винаги забуления в тайнственост имидж на ЦРУ надвисва черна сянка, която превръща разузнавателното управление в обществен демон.

Става ясно, че ЦРУ със знанието на американския президент Роналд Рейгън тайно е продавала оръжие на Иран, за да гарантира освобождаването на американци, похитени по време на заложническата криза в Ливан. Избухва т.нар. скандал „Иран-Контра”, който освен администрацията на президента Рейгън и вицепрезидента Джордж Буш – баща, компрометира директно Централното разузнавателно управление, което повече по никакъв начин не трябва да бъде свързвано с намеса във вътрешните работи на суверенни държави. Затова, разузнавачите възприемат нов подход – трябва да бъде създадена силна и влиятелна неправителствена организация, като инструмент за влияние на Вашингтон срещу сателитите на СССР и враговете на Вашингтон като Фидел Кастро.

Датата е 16 декември, 1983 година. Часът е 11:39, мястото е офис номер 450 в комплекса на Белия дом. Новата организация получава публичното си „кръщение”.

Националният фонд за демокрация, казва Рейгън пред журналистите, може да направи дългосрочни и важни дарения. Зависи от всички нас това да се случи, използвайки опита и мъдростта на публичния и частния сектор. Зависи от всички нас, да разширим своите усилия, за да може те да дадат резултат. С хората в тази стая, знам, че ние можем да го постигнем. И ние ще го постигнем, завършва речта си американският президент.

Комитета по външни отношения гласува годишния бюджет на НФД, който възлиза на 31,1 милиона долара по силата на FY84/85 State Department Authorization Act (H.R. 2915). Юридически, новата неправителствена организация „спонсорира директно групи в чужбина, които работят за популяризирането на човешките права, независимите медии, върховенството на закона и широк кръг инициативи на гражданското общество”.

Тази формулировка създава нещо изключително интересно, пише Аги. Финансираната от американското правителство „неправителствена организация” спонсорира организации в чужди държави. Това е важно, защото в повечето страни с тоталитарни режими (в това число и САЩ, която да не забравяме, че е демократична държава) са приели „защитно законодателство” срещу проникването на чужди капитали за граждански формирования от чужди страни.

След години ЦРУ разширява влиянието си „зад кадър” в държава след държава, стимулирайки гражданските общества в тоталитарните страни, за да разделя, отслабва и унищожава управляващите режими, отбелязва Аги.

Бившият служител на Държавния департамент Уилям Блъм прекарва дълги години от живота си в детайлни проучвания, които са събрани в книгата „ЦРУ – забравената история. Глобалната намеса на САЩ след Втората световна война”. Той познава България в детайли, без никога да е идвал тук и най-важното говори с имена и цифри.

Всички мои източници на информация са официални, подчертава той в интервю за „Дарик”. Това са основно публикации в британския печат, които са публични. Аз просто събрах детайлите заедно, което не беше правено преди. Може би на българите ще им е интересно да научат, че САЩ свалиха тяхното правителство. Защото никой не е събирал парчетата от пъзела като мен. След като го направих, заключението за мен е очевидно – САЩ са финансирали свалянето на българското правителство през 1990 година. Нещо повече, те са научили българите как да го направят, предоставяйки им финансовите средства, които са били необходими”, казва Блъм.

На 10 февруари 1990 година на официално посещение в България пристига държавният секретар Джеймс Бейкър. Няколко месеца след това, през май, Националният фонд за демокрация дарява 2 милиона долара на опозиционните групи. Според Блъм, това е равносилно, някоя чужда сила да инжектира 50 милиона долара в предизборната надпревара в САЩ. Един от най-големите реципиенти на тази първоначална помощ от Вашингтон е вестникът на Съюза на демократичните сили „Демокрация”, която според Блъм, получава 233 хиляди долара.

Целта: „За да може изданието да увеличи обема и тиража си в месеците оставащи до изборите”. СДС получава 615 хиляди долара за „създаване на партийна инфраструктура и специализации, материална и техническа подкрепа ” и т.н.

Тези дарения са документирани в годишния доклад на НФД за 1990 година.

„Националният фонд за демокрация е точно като ЦРУ. Тя е създадена в началото на 80-те години, защото разузнавателното управление беше въвлечено в скандали и в новините се появяваха непрекъснато лоши неща за него. Затова управляващите във Вашингтон решиха да създадат тази организация, която да поеме дейности, характерни за ЦРУ. За целта трябваше ново име, което да звучи добре, затова думата „демокрация” се превърна в ядро на името. Фондът беше създаден като правителствена организация, въпреки че и до ден днешен претендира, че е неправителствена”, уточнява Блъм.

Събитията в България не се развиват според първоначалния план на американците. На 17 юни 1990 година, младата българска опозиция получава силен комунистически шамар. В 400-местното Народно събрание, социалистите взимат 211 места, печелейки 47% от гласовете. По улиците на София започват масови демонстрации. Време е отново Националният фонд за демокрация да се намеси.

„Студентските движения бяха субсидирани със 100 хиляди долара под формата на факс машини, видео оборудване, принтери”, разказва в книгата си Блъм.

Първата победа на студентите не закъснява. По-малко от месец след изборите, на 6 юли, Петър Младенов подава оставката, след като цяла България чува прословутия израз "Най-добре е танковете да дойдат". В демонстрациите се включва лично американският посланик в София Сол Полански. За него Уилям Блъм твърди, че е бил директно свързан с разузнаването:

„Той е имал зад гърба си опит в разузнаването и връзки с ЦРУ. Той всъщност не беше служител на управлението, но много американски дипломати имаха близки връзки с ЦРУ. И той беше един от тях”, казва бившият служител на Държавния департамент.

Парите на Националния фонд за демокрация продължават да пристигат в София. 327 хиляди долара се вливат в синдикалистите от „Подкрепа”, които получават също: „материална и техническа помощ”.

„Това, което се случи в България, е първата от серията революции в Източна Европа, спонсорирани и подстрекавани от американското правителство. България беше първата страна в региона, след това този модел беше повторен в Албания, Сърбия, Грузия и Украйна. В България беше направена първата крачка към свалянето на правителствата в региона, който не бяха желани от Вашингтон”, обобщава Блъм.

Според него, техниките използвани в България са изпробвани за първи път в Британска Гвинея през 1962 година и в Чили по време на детронирането на Салвадор Алиенде 10 години по-късно.

„Събитията в България протекоха по същия сценарий като в тези две държави. Хора, които демонстрират по улиците, жени, които дрънкат на празните си тенджери, за да покажат, че са гладни. Точно такива бяха митингите и в Чили. Специално за Гвиана и Чили, това не бяха операции само на ЦРУ. Американското правителство използваше различни инструменти, за да влияе на събитията в тези държави.”, спомня си Блъм.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар