Истина в три минути!
Истина в три минути! / снимкa: Sofia Photo Agency

За три минути може да се каже само истината, защото, както казва Толстой, „Най-верният белег на истината е простотата и яснотата, а лъжата винаги е сложна, превзета и многословна”.  За три минути нещата могат да се наричат само с истинските им имена, например – кражба. С какви думи да наричаш три минути онези, които крадат европейските пари, предназначени за България, онези, които купуват стари селскостопански машини, а ги представят за нови, за да откраднат разликата от парите или онези, които дават фалшиви оферти и фактури със същата цел.

В съботната „Седмица” вицепремиерът, отговорен за еврофондовете, предложи тази кражба да я наричаме проблем, но тогава ще се наложат толкова засукани обяснения, че три минути няма да стигнат. Затова най-добре е в трите минути по Дарик крадците да си ги наричаме крадци, апаши или обирници. Единственият проблем в случая би останал да намерим друга дума за управляващите, които събират милиарди в бюджета като излишък, който те да разпределят, вместо да го оставят на хората да си ги харчат.

Друга дума, която няма как да бъде заместена в триминутен коментар, е боклук. Някой би пробвал да използва отпадък, но отпадъци има в страни, които не са потънали в такава всеобща мърсотия, както България. Отпадъци има там, където като завали на първия учебен ден, както днес, децата ходят по мокри улици, а не в кал и локви. У нас, където населението се къпе в собствените си обходни води, защото няма канализация и пречиствателни станции, няма как да викаме на боклука даже с по-благозвучната дума смет, защото ще се наложи да се обяснява по-дълго от три минути защо в столицата ни няма завод за преработка на отпадъците и търси депа за тях из цяла Европа, понеже бунището в „Суходол” не стига.

Или хаос, как да викаме по друг начин на движението по улиците и пътищата ни, ако, разбира се, приемем, че ще наричаме пътищата си друмища, които твърде малко напомнят на това, което представляват шосетата в други европейски държави. Повсеместният хаос в България цари навсякъде – в личните и в обществените пространства. В колко училища днес на първия учебен ден децата бяха красиво подредени по класове, с униформи и, слушайки внимателно учителите си? Защото у нас обикновено народът на такива общи събирания се тълпи в безредие, никой не знае къде да застане, на затова пък си говори докато вдигат националното знаме и свири химнът. Затова, когато пораснат, децата заживяват сред същата неподреденост и без правила. "Няма да чуем истината, ако сами не я казваме", написал преди две хилядолетия римлянинът Публий Сир.

В трите минути по Дарик радио няма да има време за друго освен истината – истината за кражбите, боклука, хаоса. Няма да има време да заместваме кражбата с проблем или боклука с отпадък, защото в търсена на по-благозвучни думи, рискуваме да не чуем истината.

Последвайте ни

Коментар