Дългата разходка. Има такава книга на Стивън Кинг. Едно състезание на ужасите, в което изплашени хора обикалят Америка, тичат от щат на щат, изостават, задминават се, а единственото условие е да не спират да тичат. В никакъв случай. Защото, който се умори и спре дори за минута получава куршум. Добре дошли в абсолютно реалната дълга разходка до северната част на Ирак. Област, в която има сравнително спокойни градове като Ербил и Сюлеймания, контролирани от кюрдите, но има и места като Мосул, където ужасът оживява. Ако тръгнеш натам се моли... Моли се колата ти да не се развали и да не ти се налага да спираш.
Ербил е четвъртият по големина град в Ирак и административна столица на Кюрдския автономен регион. Въпреки ужасите на войната в страната този регион се развива изненадващо добре.
Сигурността тук, която е издигната в култ, се поддържа от специално обучените кюрдски части, наречени „Пешмерга”. Те са буквално на всеки ъгъл, на всяка улица, пред всеки магазин и във всяка сграда. „Тези, които вървят срещу смъртта”, както се превежда от кюрдски думата пешмерга са абсолютно безкомпромисни към всякакви съмнителни елементи, които застрашават сигурността на кюрдската общност. Доказателство затова е, че държат автоматите си „Калашников” винаги в бойна готовност. Дори и когато стрелците се хранят, те ядат сандвича си с лявата ръка, а показалеца на дясната е на спусъка на оръжието.
В град Мосул, който се намира само на 45 минути надолу по шосето, ситуацията е коренно различна. Точно ден преди да кацна в северен Ирак, улична банда екзекутира по особено жесток начин местната журналистка Хайдари.
„Тя загина, след като със собствените си очи видя името си в „черния списък” на терористичната организация „Ислямска държава в Ирак”, които беше закачен на входната й врата”, разказва неин колега.
Въпросният списък съдържа имената на журналисти, представители на новата иракска администрация и полицаи. В края на май, „Ислямска държава в Ирак” отвлече и разстреля шестима офицери.
„Стъпчете тяхното превъзходство! Смажете военните им бази! Изтръгнете крайниците им! Извадете сърцата от телата им! Днес е ден за сеч! Днес е ден за унищожение на неверниците!” , крещеше във видеото с тяхната екзекуция лидера на „Ислямска държава в Ирак” Абу Хамза ал Муджахир.
Тази безумна организация „Ислямска държава в Ирак” е най-жестоката терористична група, която в момента действа в северен Ирак, а и на територията на цялата държава. Тя възприема себе си като истинска „държава в държавата”, която дори има свой собствен „кабинет в сянка”. Именно на този кабинет Абу Хамза е министър на войната.
Град Мосул е една от крепостите на тези терористи, а мирното население и пазителите на реда са любимите мишени на фанатиците. Все пак има хора, които отиват и се връщат от града, разказва моят гид, карайки със 150 километра японския си джип.
„Дали ще ти се случи нещо в Мосул е въпрос на шанс, на чист късмет. В нито един момент ти не можеш да знаеш кой ще поиска да те убие или да те отвлече. Там има освен араби и кюрди, шиити и сунити и терористи, фанатици, които се правят на терористи, похитители, полиция, има разузнавачи от Ирак, разузнавачи от чужбина. Там има всичко, но не и официална власт”, продължава водача ми, който някога е завършил университета в Мосул.
„Просто не можеш да планираш нищо, когато си там, защото никога не знаеш в ръцете на кого ще попаднеш. Така, че дали ще ти се случи нещо лошо е въпрос на чист късмет. В момента проблемът е, че ако някой те отвлече, много трудно твоят похитител може да бъде идентифициран. Най-страшната групировка е „Ал Кайда”. Всеки обаче може да претендира, че е част от тази организация, без това въобще да е вярно”, категоричен е той. Някога, спомнят си местни кюрди, Мосул е бил образец за религиозна и етническа толерантност в Ирак. Центърът на града е бил населяван предимно с араби, а предградията от кюрди, асирийци и тюркоменци, които се смесват с местното арабско население след 1958 година. Тогава, президентът Абдул Керим в началото насърчава политика на етническа толерантност. Години по-късно обаче, след като цяло поколение е отраснало в мир и хармония, Саддам Хюсейн изселва кюрдите, принуждавайки ги да се върнат обратно на местата, от които са дошли.
По ирония на съдбата, именно в Мосул през 2003 година, американската 
армия ликвидира синовете на Саддам – Удай и Кусай. По това време, в града има над 20 хиляди американски войници, които подпомагани от кюрдите, поддържат реда и стабилността.
„По това време, американците сключиха нещо като мирен договор с местните сунитски лидери”, спомня си кюрд, избягал от Мосул преди година.
Мирът между местните и американците приключва на 21 декември 2004 година, когато 14 американски войници и четирима служители на американския петролен гигант „Halliburton” (свързан с вицепрезидента Дик Чейни, който е бивш изпълнителен-директор на компанията) загиват при самоубийствен атентат.
Оттогава, отвличанията и атентатите са ежедневие за Мосул. Тук трябва да отбележим, че за жалост, покрайнините на града са изцапани и с българска кръв, защото преди три години българските шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов, бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната група „Таухид уа Джихад” именно в този район.
„След смъртта на Заркауи, тази групировка, изчезна от сцената, насочвайки дейността си към Сирия”, разказват местни специалисти по тероризъм.
Така Мосул, вторият или третият(вече не е ясно) по големина град в Ирак, от една страна е непосредствено до Кюрдската автономна област, но от друга, не влиза в нейната юрисдикция. Там все още има кюрди, но има и араби. Кюрдите искат да са част от Кюрдистан, а арабите не искат да бъдат управлявани от кюрдите. Този дяволски кръг седи в основата на разрухата и страха, които са завладели улиците на Мосул днес.
