Днешните хулигани се грижат за здравето си. Не се наливат с алкохол и тренират бойни изкуства. Много от тях са десни екстремисти. А Източна Европа е родината на едни от най-страховитите хулигански групи. Deutsche Welle разказва:
Те са склонни към насилие, употребили са значително количество алкохол или пък са под влиянието на наркотични субстанции - така звучат клишетата за футболните хулигани. В миналото може и да е било така, но днес нещата изглеждат по друг начин. Много от съвременните хулигани водят здравословен начин на живот, избягват да се наливат с алкохол и тренират бойни изкуства, като например ММA (Mixed Martial Arts: смесени бойни изкуства). Много от тях са десни екстремисти, а Източна Европа е родината на едни от най-страховитите хулигански групи.
Сцените с насилие вече са рядкост на футболните стадиони в Западна Европа. Но това съвсем не означава, че те са изчезнали напълно. Хулиганските групи, които по правило поддържат тесни контакти помежду си, редовно се срещат на неутрален терен, за да премерват сили - далеч от стадионите или градските центрове. Броят на участниците, както и правилата на тези боеве между хулигани се определят предварително. Накрая един от двата тима бива обявяван за победител, но в знак на взаимно уважение и двете групи се снимат заедно. След това снимките се разпространяват из социалните мрежи, респективно украсяват различни хулигански сайтове.
Един "опасен феномен"
От години Роберт Клаус изследва хулиганизма. Той смята, че в Германия има няколко хиляди активни хулигани. От началото на новото хилядолетие хулиганските боеве са се превърнали в неразделна част от живота на тези организации. "От зле организирани групи, занимаващи се с улични боеве, хулиганизмът се разрасна до международна мрежа от хора, практикуващи бойни изкуства и бизнес едновременно", казва Роберт Клаус пред ДВ. Това си личи от различните прояви, които организират, по облеклото им и фитнес залите, които те посещават. Но е погрешно да се смята, че всеки, който се занимава с MMA, непременно е десен екстремист, уточнява експертът.
За решаването на проблема с хулиганите е необходимо да променим подхода си, убеден е Клаус. "Дълго време властите си затваряха очите, докато хулиганизмът в това време действаше все по-професионално, повлиян допълнително от дясноекстремистките сили", допълва той.
iStock/Getty Images
На същото мнение е и германската депутатка Моника Лазар, отговорничка за спортната политика във фракцията на Зелените в Бундестага. "Следим с голяма загриженост как дясноекстремисткото насилие се професионализира", казва тя пред ДВ. Според нея правителството трябва да предприеме мерки срещу това, че неонацисти превръщат фитнес залите, състезанията по бойни изкуства и модните ревюта в част от своя бизнесмодел. Лазар определя това като "опасен феномен".
Тя твърди, че германското правителство си няма ни най-малката представа какво се случва с парите, които се въртят в ММА-средите и които в крайна сметка стигат до десните екстремистки организации.
Моника Лазар пледира за приемането на общонационална програма, която да работи за повишаване на информираността на хората, които се занимават с ММА, за да бъдат те по-добре запознати с опасностите, които крие десният екстремизъм. Отдавна има нужда и от по-строги правила за откриването на зали за бойни изкуства, допълва тя и дава пример с Франция, която е доста напреднала по въпроса с лицензирането на такива зали.
iStock/Getty Images
От 1999 година насам германската полиция води такава статистика, а данните сочат, че хулиганизмът напуска футболните стадиони. Така например през миналия сезон - 2018/19 година - броят на откритите наказателни производства, свързани с хулиганизъм по време на футболни мачове, е спаднал с 9% спрямо предишния сезон, достигайки най-ниското си ниво през последните 12 години. А при общо 22 милиона посетители на футболни срещи в трите водещи футболни първенства в Германия зрителите, склонни към насилие, са били малко над 13 хиляди души, сочи още статистиката.
"Решението не е да изгоним хулиганите от стадионите"
"Положението доста се подобри", казва главната редакторка на австрийското футболно списание "Ballesterer" Никол Зелмер. Според нея професионализирането на футболните клубове, покачващите се приходи и активната работа на медиите са допринесли за това през последните 30 години футболните срещи да станат много по-сигурни в Германия - макар често да се създава обратното впечатление.
Фен-клубовете могат да играят много важна роля в превенцията на насилието, тъй като познават тази категория хора отлично, което не може да се твърди за властите, добавя Зелмер. Тя е против практиката склонните към насилие запалянковци да не бъдат допускани до стадионите. "Ако изгоним някои хора от стадиона, те не изчезват автоматично, а се появяват някъде другаде", казва тя. Например на хулигански сборища и походи, които завършват с насилие, както през 2014 в Кьолн и 2018 година в Кемниц.
