Годишен доклад на ДАНС за 2010 г.
Годишен доклад на ДАНС за 2010 г. / Sofia Photo Agency, архив

Корупция, спекула и лошо управление заплашват българската икономика. Обществените поръчки се уреждат "под масата", а ЕРП-ата надуват цените на тока. Това са част от изводите в годишния доклад на ДАНС за дейността на агенцията през 2010 г. Друго от основните заключения в отчета е, че наред с кризата, корупцията в изпълнителната и местната власт и опитите на чужди инвеститори да вредят на обществения интерес чрез спекулации и некачествено изпълнение на ключови проекти, са сред най-деструктивните за националната сигурност фактори. Ето още от изводите в годишния доклад на ДАНС.

Без да съществуват преки данни, заплахата от извършване на терористичен акт срещу обекти в страната ни или използването на територията ни за извършване на терористични актове срещу трети страни е реална. Тя се има следните конкретни измерения:

- Опити за изграждане на терористични клетки на наша територия. Основен носител е бежанският поток от регионите с повишена терористична активност. Тенденцията на увеличаване броя на издаваните покани на близки и роднини на вече установили се у нас лица от рискови държави води до разрастване на съответните диаспори.

За разлика от Западна Европа, където маргинализирането и липсата на перспективи пред емигрантите второ и трето поколение са предпоставка за радикализация и нарастване на терористичната заплаха, у нас няма признаци за радикализиране на тези общности като цяло.

- Опасност от ангажиране на съществуващи у нас структури (включително криминални) с доставка на оръжие, незаконен трафик на хора, схеми за финансиране на тероризма от трафик на наркотици и други логистични дейности.

- Извършване на терористичен акт от лица, попаднали под радикализиращото въздействие на различни източници, предимно Интернет. За съвременната българска нация дезинтеграцията остава проблем от първостепенна важност. Въпреки създадените множество концепции, програми, проекти и структури, липсата на развита икономика като национално консолидиращ фактор и активна политика на културен синтез определя голямата инертност и продължителност при преодоляването на дезинтеграцията. Устойчив характер на рискове за националната сигурност имат няколко фактора - дейността на нелегитимни политически формирования на етническа и религиозна основа, които засега са с малка численост и ниска активност, но с антибългарска насоченост, и клановоорганизираните общности и групи, които с ниския си социален и образователен статус не могат да преодолеят бедността и са основен извършител на битови престъпления и потенциален източник на социално напрежение. Намаляването на българската група в етно-демографската структура на обществото и капсулирането на обособени по етнически и религиозен принцип групи носят риск от ерозиране единството на нацията. Интересът на чужди специални служби е насочен предимно към парламентарно представените политически сили, а силно рискови за икономическата сигурност на страната ни са действията им за подпомагане на икономически субекти от техните страни за придобиване контрол над важни за нашата икономика сфери, чрез опити за реализиране на икономически интереси чрез поставяне във финансова зависимост на стратегически обекти и дейности, както и за използване на членството ни в ЕС за навлизане в европейските пазари.

В енергетиката основен е увеличеният риск от аварии и спиране на мощности заради амортизирани съоръжения, некачествени ремонти и програми за рехабилитация. Налице е тенденция собственици на приватизирани топлоелектрически централи да ги експлоатират, без да инвестират в цялостна модернизация и изграждане на пречиствателни инсталации. Това може да доведе до изваждане от експлоатация на ключови мощности. Липсата на ефективен контрол върху разходите по придобиване и цената на въглищата от частните фирми концесионери пък е предпоставка те да бъдат завишавани.

Освен това повечето концесионери с изключение на държавните „Мини Марица Изток" ЕАД не са внесли концесионните си задължения за цели две години - 2009 и 2010 г., както и не са изпълнили ангажиментите си да внесат доклади за добива на въглища през годините и отчисления във „Фонд напускане" (за неутрализиране на вредните последици за околната среда след приключване на добива). Отделно се манипулират показателите за калоричност и съдържание на сяра. Констатирани са случаи на представяне на фактури на завишени цени, които не могат да се проверят насрещно от контролните органи. Това повишава цените на произведената електроенергия.

Във всички електроразпределителни дружества са установени практики във вреда на обществения интерес: максимализира се печалбата на собствениците при формално изпълнение на ангажименти за инвестиции и подобряване качеството на услугите. Това става основно с договори за външни услуги, често на завишени цени, осчетоводяване на неизвършени разходи, завишаване на загуби и кражби на ток. На тази основа се иска повишаване цената на тока.

Високите нива на безработица, лошото качество или липсата на социални услуги в селскостопанските райони постепенно водят до тяхното обезлюдяване, промяна на етническия им състав и създават предпоставки за социално напрежение. Формира се социална уязвимост, която е възможно да бъде използвана за политически цели.

През последното тримесечие на 2010 г. е констатирана тенденция на повишено темпо на износ на пшеница. Това може да доведе до нарушаване на зърнения баланс на страната, оттам - до натиск за повишаване цената на хляба и хлебните изделия, и до възникване на социално напрежение.

С високи темпове нараства броят на данъчните измами, както и степента на организираност на престъпния бизнес, свързан с укриване и не плащане на ДДС в държавния бюджет и неправомерно теглене на данъчен кредит.Създават се цели „бизнес предприятия" за обслужване финансовите интереси на голям брой икономически субекти. Към тях се привличат икономисти и юристи с квалификация и опит, социален статус и възможности за обществено влияние. Щетите на държавата от неплатени данъци и неправомерно усвоен данъчен кредит са над 2 млрд. лв. При изпирането на такива пари продължава тенденцията на използване на социално слаби и неграмотни хора без имущество, или на дружества, регистрирани в офшорни зони.

Проблем за банковата система може да възникне при увеличаването на случаите на банкови измами чрез обявяване на фалити със задна дата, при която взискатели се оказват офшорни фирми. Събрани са данни за доста корупционни практики при възлагането на обществени поръчки от страна на изпълнителната власт.

Традиционни схеми са манипулирането на критериите за оценка на кандидатите, монополизиране на определени дейности от тесен кръг от фирми и директно договаряне между възложителя и изпълнителя за завишаване на стойността на поръчките. В повечето случаи е налице тясна обвързаност по веригата възложител - проектант(консултант) - изпълнител. Често фирмите проектанти/консултанти гарантират сключване на договори за възлагане на обществени поръчки срещу използване на техните услуги.

Като звено за усвояване на договорените комисионни отчисления се използват и различни подизпълнители. Според последния отчет за дейността на прокуратурата от август м. г., по данни на ДАНС през първите шест месеца са били образувани 39 производства по такива случаи.

При корупционните практики в общините се наблюдава формиране на лоби в общинските съвети и местната администрация с цел влияние върху решенията в полза на определени интереси. Като пример за най-разпространена схема можед а се посочи управлението на общинските имоти. В част от случаите от апетитни замени и неизгодни за кметствата сделки се облагодетелстват хора от близкото обкръжение на кметовете или на общинските съветници, като за придобиване на общински имоти се използват и подставени лица.Всяко неоснователно забавяне на някакво административно разрешение е индикация за искане на подкуп. Установени са целенасочени действия за прикриване на осъществени корупционни деяния с цел избягване на наказателна отговорност, в т. ч. оказване на въздействие и лобиране в средите на съдебната система.

Най-честите корупционни практики в съдебната система са свързани с активизиране на лобистки групи в средите на магистратите и осигуряване на назначения и кариерно развитие чрез заплащане. Особено опасни са контактите на магистрати с лица от криминалния контингент. Друга практика е оказване влияние и корупционен натиск върху магистрати за хода и решенията на съда в интерес на определени лица.

Установена е схема за незаконен реекспорт на оръжие за ембаргова държава от територията на трета страна от нелизенциран български брокер чрез заобикаляне на българската и европейска политика. Установен е интерес на представители на рискови държави към разработки на български учени в тази сфера. Състоянието на пътищата води до материални щети и човешки жертви.

Състоянието на голяма част от родната инфраструктура изобщо не се вписва в съвременните европейски стандарти. Отчита се сериозен риск от множество инциденти със значителни материални щети и човешки жертви. Като причина за лошите пътища логично е посочена липсата на финансиране. Най-проблемни са цялата железопътна мрежа, огромна част от пристанищата и дори летищата, въпреки направените инвестиции в последните години.

Изключително сериозен проблем за България е недостигът на ресурси за реализиране на проекти в транспортната инфраструктура, което поставя страната в зависимост от външно финансиране под формата на заеми или безвъзмездна помощ. В този контекст важна роля имат средствата, които ЕС предоставя и тяхното ефективно усвояване.

Предупреждава се и за риск от блокиране на някои институции и изнудването им от фирми-изпълнители. Причината е, че в момента не се извършва сериозен контрол на фирмите, които доставят и поддържат електронните мрежи за пренос на чувствителна и явна информация. Ако подобни компании не бъдат проверявани сериозно за надеждност, те могат да се доберат до информацията от мрежата, използвайки слабите места в системата и да злоупотребят с нея.

Има данни за допускане на множество подобни нарушения при изграждането на информационните системи на органите на изпълнителната власт. В някои институции съществува практика за прехвърляне към частни лица на важни за функционирането им активи и дейности без осигуряване на необходимите гаранции за добро изпълнение.