Мястото е Студентски град (най-европейският софийски квартал, ако не знаете). За ефективността на самия метод не мога да говоря, но е факт, че нищо не ме ухапа, докато правих снимката.
Сериозно, обаче, вчерашният протест на природозащитници беше малко в рубриката „Смешен плач". Да, човек, който реже четирите крака на животно и го оставя живо е ИЗРОД, и да, това вероятно е само подготовка за подобно зверство спрямо някой от нас. Лошото е, че не чух някой да предлага да се напише закон, който да пази домашните любимци от човешкия произвол - бил той смърт, осакатяване или просто зарязване на улицата. Останах с впечатлението, че кучката Мима се превърна в знаме на онези прекрасни хора, които всяка сутрин се качват на колите си и хвърлят няколко кила кокали на песовете в някой отдалечен от местоживеенето им квартал. Не за друго, просто от любов към животинките.
Тая любов обаче, се изразява към собствения домашен любимец като го водиш често на ветеринар, създаваш му максимално комфортни условия за живот и, най-важното, си го купуваш само ако си готов да се грижиш за него в продължение на години. В противен случай рискуваме да запишем нашия Шаро в армията на безпризорните четириноги, която във всяка нормална държава подлежи на преследване от съответните служби. После следва кратък престой в приют с два изхода - осиновяване и инжекция. Последната не е точно антибиотик, ами си е чиста проба отрова. Съответно Шаро умира, драги природозащитници, и това си е съвсем в реда на нещата. Другото, което се случва в София, далеч не е.
Авторът е блогър в Log.bg.
Още материали от същия автор четете в yavo.log.bg.
