Коментар

Европейски енергийни проекти на хартия

12 януари 2007 12:30

Европейската комисия представи пакет от мерки за изработване на обща енергийна политика на съюза, като в нея акцентът е поставен върху национални и частни интереси.

Целта на тези мерки е да се укрепи енергийната сигурност и конкурентноспособност и да се търси решение на проблемите, породени от климатичните промени.

Мерките са продължение на "Зелената книга", представена от Комисията през март 2006 г. на европейските ръководители след рязкото поскъпване на петрола, предизвикало остро безпокойство сред държавите-членки.

Сега цената на петрола може да е спаднала чувствително, но възникнаха нови проблеми: разногласията на Русия с нейните съседи, кулминацията на които бе затварянето на тръбопровода "Дружба" от Беларус, захранващ с нефт Германия, Полша, Унгария и Словакия, блокирането на споразумението между ЕС и Русия от страна на Полша и нерешеният спор около подписването на енергийната харта.

На фона на всички тези проблеми изработването на обща енергийна политика в ЕС би било едно добро пожелание. Предложенията на Комисията обаче, които ще се разискват на срещата на върха през март, не се очаква да доведат до нещо конкретно. Националните и частни интереси в тази насока са много и разностранни, а цената на тези мерки е изключително висока. Франция, в която през май ще има президентски избори, вече изрази резерви относно предложенията на Комисията.

Зависимостта на ЕС от вноса на енергия е на път да достигне 50 на сто. В същото време температурите на планетата се очаква да скочат над пет градуса през този век. Комисията вярва, че постигането на международно споразумение след 2012 г., когато изтича договора от Киото, ще доведе до снижаване с 30 на сто на вредните емисии в атмосферата от страна на развитите държави. В този смисъл Комисията предлага ЕС да поеме ангажимент да намали тези емисии с поне 20 на сто до 2020 г.

Европейският съюз се нуждае от САЩ. Комисията признава, че ЕС не може сама да постигне целите си що се отнася до енергетиката и климатичните промени. Тя обаче е длъжна да си сътрудничи както с развитите, така и с развиващите се страни, а също с потребителите и производителите на енергия. С други думи нужно е ЕС "да говори на един език" с трети страни.

Председателят на Комисията Жозе Барозу отказа да осъди политиката на Вашингтон, който игнорира договора от Киото. Той просто каза, че ЕС "се нуждае от САЩ", въпреки факта, че "те са най-големият замърсител в света". Барозу призна, че лично той не вижда промяна в американската политика.

Освен ускорено развитие на вътрешния пазар, Комисията предлага да бъде поставена задължителната за всички цел 20 на сто от енергийните източници на ЕС до 2020 г. да бъдат възобновяеми. Тази цел трябва да бъде съпътствана и с 10 на сто биогорива.

Колкото до ядрената енергетика, Жозе Барозу бе по-внимателен в изявленията си. Той каза само, че тя "е национален избор" на всяка от страните-членки, но не се изказа против този вид енергия.

В момента производството на ток от ядрени източници в ЕС покрива 14 на сто от потреблението и 30 на сто от електрическата енергия.