ЕС се страхува, че новите членки Румъния и България се отказват от реформите
ЕС се страхува, че новите членки Румъния и България се отказват от реформите / netinfo

Когато бившият румънски премиер Адриан Нъстасе заяви по телевизията миналата седмица, че може да се кандидатира за президент на изборите през 2009 г., румънците изобщо не се изненадаха.

Какво от това, че срещу Нъстасе се води съдебен процес по обвинения, че е използвал служебното си положение, за да спре разследване за подкупите на стойност един милион евро, които се твърди, че е получил докато е бил министър-председател.

За новата членка на ЕС Румъния корупцията е просто факт, дори начин на живот.

Румъния и България, които се присъединиха към блока на 1 януари, получиха първите си доклади като членки от Брюксел миналата седмица, в които със строги фрази им бе казано, че има да изминат още дълъг път преди да може да бъдат смятани наистина за "европейски" държави.

Всъщност има сигнали, че двете страни са се върнали към старите практики на корупция и икономически злоупотреби сега, когато успяха да влязат в клуба и вече не са заплашени от строгите пречки пред пълноправното членство.

И двете страни избегнаха законовите санкции, но бяха подложени на критики за липсата на напредък в борбата с широкоразпространената корупция и организираната престъпност.

Европейският комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини уточни, че двете държави трябва да се борят по-сериозно с ендемичната корупция и да работят за разрешаването на натрупалите се случаи, които чакат да влязат в съда. Той предупреди двете страни, че напредъкът им ще бъде проверен следващата година, със заплаха от санкции, които включват непризнаване на съдебните решения извън Румъния или България.

Фратини каза, че корупцията по високите етажи на властта все още е "точка на слабост", като допълни, че "твърде много обвинения все още трябва да бъдат трансформирани в окончателни съдебни решения".

Мнозина наблюдатели казват, че ЕС трябва да заеме много по-твърда позиция преди да може да очаква някаква съществена промяна в Румъния и България.

"Румънците изглежда не разбират този доклад, защото той е формулиран в много дипломатичен език, което е нормално, защото страната вече е членка на ЕС", заяви западен дипломат, който пожела да остане анонимен, защото не му е позволено да коментира публично. "Те също така мислят, че е добре, че са избегнали санкциите, но изобщо не става въпрос за това", посочи дипломатът.

В България корупцията също е широкоразпространена.

В годината преди присъединяването на България към ЕС, около 500 милиона евро са били изгубени заради корупция при обществените поръчки и 400 милиона евро - при замяната на земи и управлението на държавна собственост, според доклад на независимия Център за изследване на демокрацията. Данни за тази година няма.

През 2006 г. на властите са докладвани 130 000 случая на корупция, като са образувани само 233 съдебни производства, а осъдените са 188. Според главния прокурор Борис Велчев най-вредната форма на корупция е в съдебната система, където е известно, че магистрати вземат подкупи, за да сложат край на разследвания за корупция.

Друг проблем на България е неуспехът на службите да разрешат стотици убийства, свързани с подземния свят, които бяха извършени през последните години - явление, на което се гледа с нарастваща тревога в ЕС.

Трима последователни президенти на първодивизионния футболен клуб "Локомотив" - Пловдив бяха застреляни през последните години. Последният - Александър Тасев, бе застрелян през май в скъп квартал на София. Трите убийства остават неразкрити.

Велчев нарече борбата срещу българската организирана престъпност "недостатъчна", като допълни, че "все още нито един от босовете не е изпратен в затвора".

Румънският президент Траян Бъсеску заяви миналия месец, че откакто е дошъл на власт през 2004 г., са започнати разследвания срещу осем народни представители, включително бившия президент Йон Илиеску и трима действащи министри.

Но няма издадени присъди, а съдебните процеси в Румъния често продължават с години, или се отлагат поради технически причини, какъвто е случаят с Нъстасе.

Депутатът Козмин Гуша бе вбесен от факта, че Нъстасе обмисля кандидатура за президент, докато срещу него се води процес по обвинения в корупция.

"Той трябваше да изчака, докато съдебният процес приключи и той получи оправдателна присъда", каза Гуша. "Той оказва натиск върху съдебната система, казвайки на магистратите "внимавайте, аз може да стана президент някой ден", обясни Гуша. (БТА)

Коментар