Съюзническият въздушен щурм срещу силите на Муамар Кадафи последва впечатляващо бързо, след като Съветът за сигурност на ООН разреши военни действия в Либия, пише британският в. "Файненшъл таймс".
В светкавичен отговор на резолюцията либийският режим обяви примирие и заяви, че ще изпълни исканията на ООН, но явно без намерение да направи това. Кадафи продължи да атакува контролираните от бунтовниците области и международната общност с пълно право прибягна до сила. Той обеща продължителна война, така че съюзниците трябва да се подготвят за трайна интервенция и да останат единни, въпреки обезпокоителните пропуквания в коалицията, появили се с изказването на лидера на Арабската лига Амр Муса, че въздушните удари са отишли по-далеч от намеренията и използваната сила е прекалена. Подозренията за мотивите на Запада остават, макар че повечето хора в арабския свят искат Кадафи да бъде обуздан точно толкова, колкото и западните правителства.
Западът трябва да внимава да не изгуби пропагандната война, посочва друг британски вестник - "Индипендънт". Както всички конфликти, в които е въвлечен Западът в днешно време, войната в Либия е несиметрична. През уикенда френски, американски и британски сили предприеха въздушни удари срещу противовъздушната отбрана на Кадафи. Диктаторът им отвърна, но не със самолети и снаряди, а с пропаганда. Синът на Кадафи, Сейф ал Ислам, даде интервю за американска медия, правейки сравнение с нахлуването в Ирак през 2003 г.
По либийската телевизия баща му осъди "агресията на колониалистите кръстоносци" срещу страната му. Подобни изказвания от жестоки деспоти като клана Кадафи са крайно цинични и досега бяха отхвърляни от арабския свят, но Западът не бива да подценява факта, че тази пропаганда може да е много ефективна, особено ако обявеният от режима брой цивилни жертви на ударите се потвърди. Западът осъществява политика, адаптирана към конкретна ситуация, и това е разбираемо предвид деликатния момент с хуманитарната интервенция. Тя обаче крие значителни опасности. Трябва да се мисли и да има ясно виждане за края на операцията и времето след нея. Без това има риск външният свят да направи положението в Либия не по-добро, а по-лошо, заключава "Индипендънт".
Либийската криза може да спаси Никола Саркози от изборно унижение. Френският президент със сигурност се нуждае от нещо, което ще предотврати възможността да се окаже трети на изборите догодина, отбелязва в. "Гардиън". Проява на лош вкус ще е да обвиняваме Саркози, че въвлича Франция в битка единствено от егоистични политически подбуди, но това няма да попречи на хора от близкото обкръжение на президента да се чудят дали операция "Одисея. Зора" няма за цел да спаси кожата на човек, който преди ден-два бе обречен на изборно опозоряване. Те може би се надяват Либия да направи за Саркози това, което войната за Фолклендските острови направи за Маргарет Тачър - миропомазването на победоносен военен лидер, заслужаващ преизбиране, пише британският всекидневник.
Дръзко и смело начинание, но пътят напред е изпълнен с опасности. Както и в Ирак, критичният въпрос е какво ще стане след свалянето на режима, посочва в. "Дейли телеграф". Несъмнено осигуряването на упълномощените с резолюцията на ООН сили е личен триумф на премиера Дейвид Камерън, не на последно място защото успя да сътрудничи така ефективно с френския президент Саркози. Не е ясно обаче дали премиерът или някой от съюзниците има последователен план за това какво ще се случи след падането на Кадафи, а ако имат - вероятно не искат да го огласяват. И Саркози, и Камерън подчертаха, че не се намесват в полза на която и да било конкретна фракция и бъдещото правителство е работа на либийците. Това са напълно уместни изказвания, но е невъзможно да забравим, че съвсем същото становище изразиха президентът Джордж Буш и Тони Блеър преди да предприемат инвазията в Ирак.
След като оказа значителна подкрепа за резолюцията на ООН, Арабската лига изрази резерви относно съюзническите операции, които, според нея, излизат от рамките на мисията им и застрашават живота на цивилни, посочва френският в. "Фигаро".Решението за военна намеса в Либия в защита на цивилното население взе жертва на дипломатическия фронт - френско-германският дует. Ангела Меркел реши да не подкрепи инициативата на Саркози при приемането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, разрешаваща въздушна интервенция, отбелязва в. "Лез Еко". Франция показа, че европейска страна все още може
да взема инициативата и дори "да събуди" Америка на Барак Обама, която до четвъртък все още се колебаеше.
Да се надяваме, че Меркел ще осъзнае колко важен е залогът, тъй като всяка победа за Триполи би попречила на демократизирането в южната част на Средиземноморието, допълва вестникът.
(БТА)
