Дори и Мандела не е светец в страната си
Дори и Мандела не е светец в страната си / снимка: Gulliver/Getty Images

Предал ли е Нелсън Мандела каузата на черните по време на преговорите с режима на апартейд? Малкото южноафриканци, които се осмеляват да повдигнат този въпрос, поставящ под съмнение образа му на икона на помирението, биват жестоко обругани.

Героят на борбата срещу апартейда прекара 27 г. (1963-1990) в килиите на расисткия режим, а после преговаря за мирен преход - който можеше да не се окаже естествения път - и след като стана президент през 1994 г., непрекъснато подаваше ръка на бялото малцинство. Обявеният за защитник на свободата, мира и прошката Мандела съвсем естествено се радва на безгранично преклонение от страна на сънародниците си. Но на малцината критици им се иска той да беше постигнал и повече.

Като отбелязват, че неравенството между черни и бели продължава да е крещящо с разлика в доходите средно между един и шест пъти, малцината му критици го упрекват, че не е обърнал достатъчно внимание на икономическия раздел по време на преговорите за края на апартейда. Африканските националисти - крайни миноритарни движения - са най-критично настроените.

Той ни предаде - заяви неотдавна лидерът на младежкото движение на Панафриканския конгрес на Азания (PAYCO) Амукелани Нгобени, добавяйки: Мандела и неговите приятели бяха нетърпеливи да се наместят в световното политическо пространство за сметка на борбата за политическо, социално и икономическо освобождение. Неговият колега от Панафриканския конгрес (PAC) Село Тлади отива по-далеч: Заради Мандела и приятелите му... еврейските и белите колонизатори експлоатират нашите богатства и нашата работна сила.

Но сега, когато бащата на южноафриканската нация е между живота и смъртта, тези думи са крайно неуместни, дори за вътрешна употреба. PAC вече се дистанцира от младия си водач, наричайки го „мърморко”.

Преди няколко години бившата жена на Нелсън Мандела Уини Мадикизела-Мандела също се оказа в такава ситуация. Според статия, излязла в британския печат през 2010 г., тя била заявила: Мандела ни изостави. Той се съгласи на лошо споразумение за черните. В икономическо отношение ние продължаваме да сме изхвърлени зад борда. След завалелите от всички страни критики „пасионарията на бедняшките гета” увери, че никога не е давала интервю на автора на статията Надира Найпол, съпруга на Нобеловия лауреат за литература В.С. Найпол. Според местния печат тя наистина се е срещнала със съпрузите Найпол, но мислела, че разговорът има частен характер.

Почти невъзможно е да се критикува публично националния герой - дори и в сателитния град Александрия - най-стария на Йоханесбург, където населението живее в бордеи на няколко километра от деловия квартал Сандтън и неговите луксозни бутици. Черните все още нямат икономическа свобода, белите продължават да са привилегировани - това е очевидно ако се направи сравнение между Александрия и Сандтън, подчертава Кхета, 22-годишен техник, който живее в предградието. Затова има хора, които казват, че Мандела ни е предал. Но те са много малко.

Освен от приличие, което не позволява да се критикува умиращ човек, южноафриканците прощават малките слабости на Мандела, защото той много им е дал, обяснява Марк Донс, 46-годишен жител на Александрия. Макар да има неща, които е направил зле, за тях не се говори, защото всички го идеализират - добавя той. Мандела положително е направил грешки, но това е защото той е такъв човек и хората не обръщат внимание.

Джозеф Мулаудзи, 46-годишен безработен, оправдава действията на Нобеловия лауреат за мир. Налагало се е да прави компромиси по време на фазата на помирението. Критикуваха го, но тези компромиси бяха необходими, припомня Мулаудзи.

Самият Мандела обясни, че се е отказал от национализация на част от икономиката, за да избегне бягството на капитали и икономически срив. В началото на 90-те години имаше голямо напрежение. Без него щяхме да имаме гражданска война. Именно защото той направи компромиси, можем да се възползваме от нашата свобода, добавя Мулаудзи. (БГНЕС)

Последвайте ни

Коментар