Представата за българката като жена, чиято мисия в живота е единствено да готви, да поддържа домакинството и да гледа децата, отдавна се е променила. През последните 20 години жените все по-смело навлизат в традиционно считани за мъжки професии, заемат ръководни длъжности и се целят във високи политически постове. Вкъщи обаче слагат престилката и подобно на многоръкия Шива жонглират с ангажиментите си на домакини, съпруги и майки. Неизбежно феноменът "супержена" разклати традиционните семейни устои и подложи на цялостна преоценка половите роли.
"Всички фактори на социалната среда, стресът, динамиката, напрежението, несигурността във всекидневието и финансовата криза в частност моделират начина, по който хората възприемат партньорите си, смята психологът Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека към БАН. В резултат мъжете стават все по-пасивни и неуверени, а жените - по-агресивни и активни, коментира тя за БТА. По думите й това е порочен кръг - колкото по-дейни са дамите, толкова по-бездействени стават мъжете.
Съчетаването на домашния с платен труд от българските жени е характерно за "договора между половете" в периода на социализма, казва доцент Ана Лулева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей. Според нея, тогава е постигната максимална заетост на жените в платения труд и наред с това грижата за дома остава тяхна "запазена територия".
Въпреки че еманципацията не е подминала и българката, резултатите от доклада на Световната банка за равнопоставеността на мъжете и жените я приравниха с пакистанката по брой на часовете, прекарани в домакински труд. "Българските жени отделят почти два пъти повече време в грижа за домакинството в сравнение с българските мъже", тълкува тези данни доцент Лулева. Мнението й е, че по брой часове, отделени за домакински труд, българките са най-близо не до пакистанките, а до италианките, докато българските мъже са почти два пъти по-заети в домакинството в сравнение с италианците. Според Лулева там, където моделът на семейството е партньорски, а не йерархичен, разликите между мъжете и жените във времето за домакински труд са по-малки (такъв е примерът на Швеция).
Резултатите от доклада на Световната банка показват, че българските жени са с по-висока степен на образование в сравнение с мъжете, но независимо от това работодателите в България продължават да предпочитат мъже. "Изследванията разкриват, че освен предпочитанието на мъже, заплатите на мъже и жени в Европа, които заемат една и съща длъжност, са по-високи при мъжете, коментира Маргарита Бакрачева. От икономическа гледна точка е по-неизгодно да бъде назначена жена, която възнамерява да създаде дом, да има деца - това е свързано с много повече разходи за работодателя, смята специалистът.
С този проблем се е сблъскала вече и 30-годишната Марияна Янчева от София, която е майка на две момченца - на 2 и на 5 години. "Дипломиран юрист съм, но от една година не мога да си намеря работа по специалността", разказва тя за БТА. Убедена е, че причината да не я наемат са малките й деца. "Работодателите се ориентират към търсене основно на мъже, при които и отпуските, и болничните, свързани с болести при децата, и възможността за командироване и пътуване, са много по-големи", смята Маргарита Бакрачева.
Независимо че в политиката през последните години се наблюдава пробив на жените, количествените данни за тяхното присъствие в политическите партии като лидери, както и като народни представители ясно говорят, че дамите са далеч от равнопоставеността в тази сфера и си остават "вторият пол" в политиката, коментира доцент Ана Лулева.
Според антрополога доцент Валери Личев от Института за философски изследвания към БАН, възможността за политическа изява на жените е следствие от пресичането на оценката на техните способности в личен план с търсенето на алтернативи за изход от неудачните до този момент политически практики. Все пак той прави уговорката, че деловите качества в никакъв случай не зависят от това дали човек е облечен в панталон или пола. В един по-дълбинен план обаче издигането на жени на ръководни длъжности може да се яви не само резултат от преустановяване на борбата между половете, но и като изход от борбата за власт между представителите на мъжкия пол, коментира Личев.
В последните години се наблюдава нов феномен - много жени се превръщат в глава на семейството. Мъжът остава вкъщи поради безработица и се занимава с децата, а жената изкарва прехраната в чужбина - било то като чистачка или бавачка. "Семейството може да се представи като съставено от три подсистеми: съпружеска, родителска, детска", смята доцент Личев. Икономическият недоимък причинява разкъсването на първата, което на свой ред се отразява и на родителската подсистема (остава един родител или семейство без родители, които трябва да бъдат заместени от баби и дядовци). Така, според Личев, се стига до необходимостта от възраждане на ценностите на патриархалното общество, без които очевидно оцеляването ни в глобализиращия се свят е невъзможно.
Родителите отиват и се завръщат, носейки по малко от плодовете на западния свят. Вещите обаче не могат да заместят нито майчината топлина, нито бащиния авторитет, предупреждава антропологът. По думите му проблемът пред подрастващите ще бъде лишаването им от положителен пример за устойчиви семейни отношения. На тази основа в бъдеще те може би ще търсят обратното на семейството, в което са били родени, смята Личев. Момчетата ще потърсят жени, склонни да си стоят у дома, които да не слугуват на чужденци, а момичетата - може би съпрузи, които да не се препитават като гастарбайтери, допуска специалистът. (БТА)
