Час по мислене
Час по мислене / netinfo

Клас стани, клас мирно! Започва последният час от програмата за днес – часът по мислене. Да се въведе в учебната програма час по мислене предложиха наскоро от Организацията на интелигентните хора – Менса в България. Поне веднъж седмично с различни упражнения и задачи малчуганите да свикват да решават проблеми, да носят отговорност и да извличат максимум полза от минимум информация. Това, последното, всъщност е един от основните критерии за интелигентност навсякъде по света. Българската образователна система, разбира се, живее в свой собствен свят. Нейната задача от памтивека е да продуцира пълноценни имитатори и конформисти, защото обществото имаше нужда от такива. Граждани, прекланящи се на авторитета, лишени от творческо самочувствие и елементарна креативност.

„Питай шефа”, е любимата реплика на всеки по-низше стоящ в йерархията служител от когото ситуацията изисква да вземе някакво решение.

За сметка на това учениците се обучават доста успешно в наизустяването и възпроизвеждането на предварително зададени по матрицата елементи. Колкото по-близо до оригинала, толкова по-добре. Системата си е изработила перфектен механизъм за възнаграждение на успешната имитация и съответно за наказание, когато се налага. В зависимост от това – дали си достатъчно добър в рецитирането на чужди мисли, получаваш бучка захар под формата на шестица или плющяща като камшик по гърба двойка. Последното, което се толерира, е мисленето и собственото мнение. Крайният резултат от този процес наблюдаваме в момента. Цялата държава е съставена от имитатори, като се започне от политиците и се стигне до престъпниците.

Всъщност разликата между тези две прослойки доста се е размила по същата проста причина. Те толкова си приличат, че не е съвсем ясно кое е копието и кое е оригиналът. За това и вътрешната съпротива срещу въвеждането на тестовете е толкова силна. Какво точно ще правят хората, чиято функция е да преподават тънкостите на имитацията, ако тя бъде отречена и на учениците им се наложи наистина да мислят. Всъщност, ако се замислим, предложението за специален час, в който да се развиват когнитивните и логически умения, никак не е лошо. Детските глави няма вече да приличат на ходещи енциклопедии, претъпкани с информация. В знанията ще се залага не на количеството, а на качеството. Връзката между научените факти ще бъде фундаментът, върху който след това да стъпи бъдещата реализация в живота.

Звучи добре, но едва ли ще го видим скоро на практика. Защото ако накараме учениците да използват собствените си глави, цяла една прослойка от учители ще изпадне зад борда и ще трябва да търси нови източници за препитание. Словосъчетанието „частен урок” ще изчезне от само себе си, а бюджетът на родителите изведнъж ще се облекчи неимоверно. Улиците ще се напълнят със свободни хора, за които способността да носят отговорност, да избират и да мислят, е нещо съвсем нормално. Големият въпрос е: Готови ли сме за това и наистина ли го искаме?

Коментар