Централна Европа се отдалечава от духа на 1989 година
Централна Европа се отдалечава от духа на 1989 година / netinfo

В сърцето на Европа, изпълненият с тревоги и нещастия свят на Франц Кафка изглежда, че започва да надделява над многообещаващия свят на Вацлав Хавел. Историческите градове Прага, Братислава и Будапеща изглеждат достатъчно впечатляващо, но икономическият напредък все повече е помрачаван от политически смут.

Сега в Полша, както винаги барометър за промените в Централна Европа, съществуват противоположни течения, които е невъзможно да бъдат помирени или разбрани. Водено от президента Лех Качински и неговия брат близнак, премиера Ярослав Качински, националистическото правителство на страната е скептично и изпълнено с негодувание спрямо Европейския съюз, макар да очаква да получи 75 милиарда долара от него през следващите седем години. Правителството е проамерикански ориентирано, но обществената подкрепа за политиката на Съединените щати спадна рязко, от 62 на 38 процента за една година. Съществува и пропаст между народа и правителството по вътрешни въпроси: Две трети от наскоро анкетираните смятат, че Полша се движи в грешна посока.

Най-наболелият и спорен актуален въпрос е яростната кампания на правителството срещу поетия от 1989 г. насам политически курс. По онова време, близнаците поддържаха идеята за мирно скъсване с комунистическото минало. Но сега, след като са на власт от 18 месеца, те предприеха кръстоносен поход срещу духа на 1989 г., твърдейки че "уклад", чието буквално значение е "споразумение", (постигнатите през 1989 г. договорености на кръглата маса - бел.ред. ) е една конспирация, която е държала Полша под контрола на бивши комунисти, колаборационисти, светски либерали, бизнесмени и руснацитете.

Да бъде обвиняван политическия елит след 1989 г. в корупция и колаборационизъм с комунистите може да помогне за уреждане на стари сметки и за намиране на изкупителни жертви за трудностите и лишенията на един несъвършен преход. Но тези, които са уволнявани, най-често са антикомунистически служители в архивите, радио и телевизионни журналисти и дори поддръжници на настоящия режим. Никой не е извън подозрение. Само за 18 месеца Полша имаше четирима финансови министри, двама министри на външните работи, двама министри на отбраната и двама министър-председатели. Полската дипломатическа служба беше силно съкратена, а персоналът на Института за национална памет, където се съхраняват голяма част от старите досиета, бе уволнен.

Законът за лустрацията, който влезе в сила през март задължава около 700 000 граждани да декларират, че не са сътрудничели на комунистическата тайна полиция. Но в какво се състои това "сътрудничество"? Да си разговарял с агенти, които не са разкрили самоличността си? Ами досиетата, в които старателни агенти описват потенциалното сътрудничество на вербувания, въпреки липсата на такова сътрудничество?

Стари, уважавани дисиденти като Ян Литински и Адам Михник, които се противопоставят на тази чистка, тъй като е провеждана много години след рухването на комунизма, изтъкват също, че има голяма вероятност досиетата да са били подправени.

Полското правителство не само напакостява, но и обижда на всичко отгоре, като изразходва време, енергия и политически капитал, за да провежда кампания срещу греховния "уклад", докато крайно необходимите икономически реформи са поставени на заден план.

Докато Полша преживява сериозна политическа криза, няколко други страни измежду новите членове на ЕС и НАТО, които съставят централноевропейската десятка - Естония, Латвия, Литва, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Румъния и България - също изглежда се откъсват от духа на 1989 година . Нестабилни коалиции формират нестабилни правителства, които отразяват широкоразпространения скептицизъм към демокрацията, капитализма, Европейския съюз и Съединените щати. Това, което може да се чуе по улиците на Братислава, Будапеща или София, и от време на време на други места, е отровният писък на популистката демагогия.

Подозрителност и нетолерантност обхващат - наред с останалите - словашкото правителство; големи опозиционни партии като румънската Социалдемократическа (бившите комунисти) и унгарската антикомунистическа партия ФИДЕС (която, след като изгуби два пъти последователно изборите, симулира възмущение от лъжите на премиера Ференц Дюрчани за състоянието на икономиката по време на предизборната кампания от 2006 г. , и бойкотират парламентарните сесии, когато Дюрчани излезе на трибуната); или българската коалиция Атака и румънската партия Велика Румъния, които са агресивни спрямо всички национални и религиозни малцинства, както и срещу Европейския съюз и Съединените щати.

Въпрос на време е Русия да се превърне отново във важен играч в региона. Използвайки енергийните си ресурси (вместо танковете си), Москва заяви присъствието си в Латвия, Литва и наскоро в Унгария.

Трябва ли нещо от това да тревожи Вашингтон?

Регионът, който Съединените щати имат за модел на демокрация и свободен пазар - блестящ пример за "свободен ред" - преживява зима на недоволство. Той е загубил интерес да изнася своя някога вдъхновяващ пример сред съседите си на изток и юг. Това е провал за американската визия за един по-плуралистичен свят. Но тук са замесени също истински американски интереси. Те са свързани с бъдещето на източния фланг на НАТО, както и с предаването на демократичен опит на Украйна и евентуално на Русия, който трябва да премине през Централна Европа, особено през Полша. Само преди няколко години, окуражена от САЩ, Полша можеше да изиграе полезна роля, като направляваше първите стъпки на Украйна след Оранжевата революция. Тогава Варшава имаше какво да предложи: уроците на нейния собствен път след 1989 г. и съчувствие към бъдещето на източните й съседи. Какво може да

предложи днес полското правителство? Вашингтон трябва отново да върви рамо до рамо с истинските демократи в Централна Европа, а не само да преследва "нови победи" навсякъде. Ако демокрацията не си струва да бъде култивирана в Централна Европа, къде другаде да бъде? (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар