Българските новобогаташи опитват да печелят уважение с религиозно престараване
Българските новобогаташи опитват да печелят уважение с религиозно престараване / netinfo

Българските бизнесмени новобогаташи се опитват да си спечелят уважение чрез религиозно престараване в страна, където православното християнство се съживява отново след края на комунизма, съобщава Франс прес.

Благодарение на дарители много манастири из цялата страна се обновяват, строят се нови църкви. Така например в манастира "Свети Мина" в покрайнините на София има огромни икони, подарени от хора от деловите среди, а портата с дърворезби, чешмата и новите сгради изненадват със лукс, в сравнение със старинната църквица. По тях са поставени табелки с имената на дарителите.

"Бизнесмените се опитват да получат легитимност, проявявайки привързаност към църквата, без да са вярващи. Защото като цяло общественото мнение не гледа с добро око на бизнеса, в който съзира мафиотски произход или "сива икономика"", заявява политологът Евгени Дайнов, цитиран от АФП.

Агенцията припомня, че след падането на комунизма през 1989 г. стотици мафиоти, превърнали се в бизнесмени, бяха убити при зрелищни разчиствания на сметки.

Въпреки набожните си деяния двама свръхбогати бизнесмени, емблематични за периода на прехода към пазарна икономика, свършиха зле, отбелязва АФП. Илия Павлов, президент на холдинга Мултигруп, построи параклис в селото си и кръсти курортния си комплекс край Черно море "Сейнт Елайъс". Павлов беше убит през 2003 г. на излизане от офиса си, припомня агенцията.

Банкерът Емил Кюлев щедро помогна за построяването на църква, поръчана от прочутата пророчица Ванга. Той беше убит насред улицата през 2005 г.

Много политици също търсят църковната благословия - например кметът на София Бойко Борисов при учредяването на партията ГЕРБ, а също и бившият премиер Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов при встъпването им в длъжност.

"Несигурността, която изпитва предприемачът, започвайки нещо ново, го кара да търси морална подкрепа. Може да се спори дали става въпрос за религиозно чувство или за суеверие", заявява пред АФП Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

"Хората се вкопчват в религиозните ритуали, за да придадат легитимност на тържествени церемонии, тъй като ритуалите от комунистическо време вече не важат, а и за да покажат, че вече не са комунисти", отбелязва политологът Андрей Райчев от агенция "Галъп". Според него обаче българите не са станали вярващи, а ходят на църква на Коледа и на Великден, за да спазят традицията и да усетят празника.

АФП цитира и изследване на "Галъп" от 2004 г., според което българите на 30-40 години са по-суеверни от по-възрастното поколение заради объркването им, породено от дълбоките социални промени. Освен това половината българи се боят от урочасване и вярват в черната магия. (БТА)

Коментар