България разчита на обществения натиск за делото в Либия
България разчита на обществения натиск за делото в Либия / netinfo

Германският в. "Берлинер умшау" съобщава в електронното си издание за внесената в събота жалба срещу смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар по СПИН-делото в Либия.

Вестникът припомня, че шестимата са в либийски затвор от 1999 г. по обвинения в умишлено заразяване с ХИВ на над 400 деца в болницата в Бенгази.

Докато САЩ и Европейският съюз, който прие България на 1 януари 2007 г., смятат обвиненията за абсурдни и обвиняват лошите хигиенни условия в болницата за избухването на епидемията, съдилищата в Либия са убедени във вината им, пише изданието. Вестникът припомня, че през декември смъртната присъда срещу българките и палестинеца бе потвърдена.

"След обявяването на присъдата европейският комисар за правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини осъди съдебното решение и същевременно предупреди Либия, че подобно поведение излага на риск имиджа и международните й връзки.

Либийският външен министър Абдел Рахман Мохамед Шалкам демонстративно показа, че не е впечатлен от изявленията на Фратини и не вижда по какъв начин решението на съда вреди на имиджа на страната му, продължава "Берлинер умшау".

Либийският лидер Муамар Кадафи обаче изглежда иска да запази дипломатическите и икономическите връзки с чужбина. Неговият син Сейф ал Ислам обяви неотдавна, че Либия няма да екзекутира осъдените, а вместо това се стреми към решение, така че едновременно да бъде запазен живота на сестрите и засегнатите семейства да останат удовлетворени, което било и целта на баща му, припомня ежедневникът.

Изданието се спира на исканията на Кадафи обвиняемите да бъдат разменени за либиеца Абдел Басет Али ал Меграхи, осъден за атентата над Локърби. Въпреки многократните настоявания /на Запада/ Кадафи повече от десет години отказваше да екстрадира Меграхи. Едва през 1999 г. той бе предаден на съда - два месеца след арестуването на българските медицински сестри. Български експерти тълкуват това като намерение да бъде предпазен от наказание предполагаемия терорист чрез косвено взимане на заложници, посочва вестникът.

Едва след приемането си в ЕС България разчита на обществения натиск и се опитва сега, осем години след началото на процеса, да привлече вниманието на обществото към съдбата на обвиняемите чрез целенасочени кампании. Правозащитни организации съжаляват, че този ангажимент на политиците, който бе подкрепен и от новите приятели на България в ЕС, идва едва сега. Въпреки това те се надяват, че засиленият международен натиск ще спаси осъдените, пише "Берлинер умшау". /БТА/

Последвайте ни

Коментар