Българският външен министър Ивайло Калфин е на двудневно посещение в Русия. В навечерието на своята визита той даде извънредно интервю пред кореспондент на “Российская газета”.
Господин министър икономическите връзки между двете страни се развиват достатъчно интензивно. Съгласен ли сте, че в политическата сфера се наблюдава определен застой?
Имаме традиционно добри отношения с Русия. Но навярно би било добре да активизираме диалога в политическата област. Такива възможности съществуват. Например в Москва ще предложа да се проведе среща между премиерите на нашите страни.
В близко бъдеще България ще направи в тази връзка конкретно предложение. Има интересни идеи за сътрудничество от страна на парламента. Основната цел на моето посещение в Москва – да се набележат перспективи за сътрудничество.
И тук най-важното е – поддържане на съответното равнище на политическия диалог. Без съмнение важно място по време на преговорите ще заеме регионалната политика, перспективата за черноморско сътрудничество.
От 1 януари 2007 г. България ще стане член на Европейския съюз. В тази връзка на кои приоритети бихте акцентирали в политическото сътрудничество между Москва и София?
След влизането в ЕС България трябва да приеме европейската политика, включително и в сферата на търговията. Готови сме да обсъдим този въпрос с руската страна. Руското направление си остава за нас приоритетно.
Надяваме се, че Договорът за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия ще бъде подписан през следващата година. В Евросъюза съществува ясно и силно желание за сътрудничество с Русия. И България ще съдейства за това.
В момента Брюксел предприема опити за изработването на единна политика в областта на енергийната сигурност. Каква позиция ще заеме България в качеството си на нов член на ЕС?
България е за изработването на обща европейска позиция относно либерализацията на енергийния пазар, доставката на енергоносители и формирането на цените. Много е важно да се работи над тези принципи, за да се развива постепенно пазарната икономика.
В момента внасяме 100% от газта от Русия. Но за нашата икономика ще бъде по-добре да разполага с алтернативни източници за получаване на енергоносители. Във всеки случай ще продължим сътрудничеството с Русия както, за да осигуряваме своя пазар, така и за да транзитираме енергоносители.
С какво е свързано решението на България да разположи на своя територия американски военни бази? Няма ли този проблем да оказва негативно влияние на двустранните отношения?
На първо място трябва да бъде ясно: договорът, който сключихме с американската страна, не бе насочен срещу Русия. Основната задача ще бъде провеждането на съвместни учения. На всеки шест месеца ще има ротация на американските военнослужещи.
В съответствие с документа на територията на България не се предвижда разполагането на ядрено оръжие или друг вид оръжие за масово унищожение. Този договор не може да се отрази негативно на отношенията с Русия.
В последно време забележимо набира обороти сътрудничеството в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество /ОЧИС/. Какъв може да бъде общия принос на България и Русия на регионално равнище в дейността й?
Съществуват два икономически проекта, които заслужават внимание. Става дума за транспортния пръстен около Черно море и създаването на банки за рефинансирането на регионалното сътрудничество. За нас инфраструктурата е много важна. И не само за нас, а за целия регион.
В това е и основният смисъл на ОЧИС. Това не е политическа организация. Към нея също така проявяват интерес страни, които нямат достъп до Черно море. Това е много интересен формат на сътрудничество, подчертаващ стратегическата важност на региона.
Наричат България “локомотив за развитието” на Западните Балкани. В каква степен София може да бъде ангажирана с разрешаването на актуални международни проблеми, включително и кризата в Косово?
За България е стратегически важно всички политически трудности в региона да се трансформират в руслото на икономическото сътрудничество. Най-големият проблем – Косово. Ние се стараем да поддържаме диалог с всички участници в преговорите за статута на областта. Трудно е да се измисли някакъв гениален ход.
Убеден съм, че не е възможно да се запази положението, което съществува в момента. Трудно е да се намери решение, устройващо всички страни, включително Белград и Прищина. Най-важното – да се избегне военен конфликт. /БГНЕС/
