Бъдещето на Европа започва от Страсбург
Бъдещето на Европа започва от Страсбург / netinfo

"Одата на радостта" е написана от Шилер през 1786 г. Използвана е от Бетовен през 1824 г. През 1972 г. е приета от Съвета на Европа като европейски химн. Но сега, както вървят нещата в Европа, трябва да попречим да бъде сменена музиката и да бъде приет нов европейски химн, например "Незавършената симфония" на Шуберт.

Историята на европейското изграждане беше и ще бъде една история, която ще продължи дълго. Досега тя отне половин век. В бъдеще ще отнеме може би още половин век. В исторически аспект един век, ако не е кратък период от време, то е поне е справедлив период от време.

Лично аз виждам историята на европейското изграждане разделена на четири фази.

Първата започна след края на войната и беше героичната фаза - на великите принципи и на великите хора. После идва реда на втората фаза - дългата икономическа фаза, отвела ни от единния пазар до една обща парична единица. В действителност тази втора фаза не беше само икономическа, но и период, в който се оформиха и градивните елементи на общата европейска политика. Четвъртият и последен етап от европейското изграждане е фазата на федералната Европа. Нея ще оставим за нашите деца. Сега имаме задължението да започнем третата, политическата фаза.

Като започваме тази фаза, ние не трябва да пропускаме да видим позитивните неща, постигнати в Европа, именно в политически план. Трябва да избегнем грешката да започнем третата фаза на европейското изграждане, като си служим със старите технократски методи, присъщи за втората фаза. Трябва да избягваме грешката, допускана често от технократите и експертите, а именно да виждаме всичко друго, но не и същественото.

По принцип процесите на изграждане се разделят винаги на две части. Една фундаментална и една функционална част. Много често хората не осъзнават, че Европа вече притежава фундаментална част на своето изграждане. Притежава я под формата на общ европейски апарат, основаващ се на общи принципи и идеали, било то граждански, политически или културни.

Другата страна на европейското изграждане - функционалната - все още не е налице. В тази насока, в сравнение със срещата на върха в Лаакен през 2001 г., Европа не успя да постигне напредък. А дори отстъпи назад. Сега за нея ще е полезно да тръгне отново напред именно от позицията, до която отстъпи.

От трите големи европейски институции единствено Европейският парламент (ЕП) издържа на европейското изграждане. Другите две отстъпиха и продължават да вървят назад.

Европейската комисия (ЕК) - центърът на конституционалната и функционалната архитектура на Европа - е в очевидна криза. Днес в ЕК доминират две тенденции - спокоен застой и минимални компромиси. В дневния ред на ЕК има все повече бюрократични въпроси, а производителността се свежда до все по-малко наистина нови законодателни инициативи и все повече Зелени книги. Защо това е така ли? Просто защото в ЕК, в която са представени 27 членки, вече не е възможно да се води сериозен дебат. Ако всички 27 членки решат да вземат думата поне за 10 минути, това ще отнеме повече от 4 часа. А днес много малко заседания на Еврокомисията продължават повече от половин ден. В този контекст нараства страшно много бюрокрацията в ЕК, а заедно с нея нарастват и демократичният дефицит на тази институция, както и нейната непопулярност.

От същия синдром страда и Европейският съвет. В този случай трябва да бъдат отчетени два фактора. Националните избори за евродепутати се произвеждат средно на всеки 4-5 години. Това ще рече, че от 27 държави членки във всеки един момент поне 4 или 5 държави са в предизборна кампания. И следователно не могат да участват реално в каквото й да е било поемане на отговорностите по взимане на решения. Това обаче парализира процеса на взимането на решения. Освен това в 27-членния Съвет преразпределянето на силите на малцинството, което може да наложи вето върху дадено решение, е такова, че прави ненужни усилията на всяко едно мнозинство, принудено да търси постоянно парализиращо единодушие.

Накъде отива тогава Европа? Дали договорът за европейската конституция може да бъде решение на проблемите на европейското изграждане. Би могъл наистина, но ако институциите и институционалните механизми, представени в него, не бяха толкова сложни. Във връзка с това трябва винаги да помним, че в политиката, както и в архитектурата, не всичко просто е хубаво, но почти винаги всичко хубаво е просто.

Алтернативата трябва да бъде търсена другаде. В Европа модерната политика се ражда с парламентите. Тогава защо да не започнем третата фаза на европейското изграждане, като най-накрая предоставим изцяло на ЕП законодателната инициатива. Можем да я разширим и до Европейския съвет. По този начин ЕК ще се превърне във фундаментален орган за контрол и надзор, който ще следи за изпълнението на огромния океан от европейски правила.

Това е само една хипотеза и като такава може да бъде оспорвана и подложена на критики. Но е от тези хипотези, които днес могат да свършат работа, за да започне наистина политическата фаза в европейското изграждане. Защото Европа има бъдеще, само ако започне да прави истинска политика. (БТА)

Последвайте ни

Коментар